Прочувствените писма на Бетовен до неговата безсмъртна любима

Прочувствените писма на Бетовен до неговата безсмъртна любима

Като недостижима и невъзможна е определена любовната история между всепризнатия композитор Лудвиг Ван Бетовен и неговата безсмъртна любима, чието име и до днес си остава загадка. Прочетете три от неговите писма, за да се докоснете до бурните чувства на гения.

6 юли, понеделник, вечерта

Ти страдаш, любимо мое създание – чак сега разбирам, че писмата трябва да се изпращат много рано, в понеделниците и четвъртъците – единствените дни, когато пощата се доставя до Карлсбад – ти страдаш – О, където и да съм, ти си с мен, ще направя така, че да живеем заедно – ако не мога да живея с теб, що за живот е това!

Без теб, обграден отвсякъде с човешка добрина, добрина, която не се старая да заслужа и не заслужавам – аз страдам. Смирението на човек към човека – от това ме боли – и когато се считам за част от вселената, какво съм аз и какво е човекът, определен за най-великия? – И въпреки това, вътре в човека присъства божественият елемент.

Тъгувам, когато си мисля, че няма да получиш първите новини от мен до събота. Въпреки това те обичам, колкото и ти мен, дори повече, но никога не се крий от мен – Лека нощ – ще направя минералните бани и трябва да си лягам. О, Боже, толкова близо! Толкова далеч! Не е ли любовта ни истинско здание в Рая? Ала освен това, тя е и устойчива, колкото са небесата.

6 юли, понеделник, сутринта

Мой ангел, мое всичко, мое истинско аз – само няколко думи днес и с твоя молив – От утре квартирата ми няма да е сигурна – какво безполезно губене на време – Защо е тази дълбока тъга, когато нуждата говори – може ли любовта ни да оцелее без саможертви, без да желаем всичко един от друг; можеш ли да промениш факта, че не си изцяло моя, аз не съм съвсем твой – о, Боже, погледни красотата на природата и помири духа си с неизбежното – Любовта изисква всичко и това е много справедливо – тоест, аз да бъда с теб и ти с мен.

Но ти забравяш толкова бързо, че аз трябва да живея и за двама ни; ако бяхме изцяло заедно, и двамата нямаше да чувстваме болка – Пътуването ми беше ужасно – пристигнах тук вчера чак в 4 часа сутринта.

Поради липса на коне, каретата избра друг път – но колко страшен беше той; за предпоследен път бях предупреден да не пътувам през нощта. Обхвана ме страх от гората, но това само ме направи още по-нетърпелив – и сгреших.

Каретата се счупи, поради ужасния път, черен път без подходяща настилка. Ако двамата кочияши не бяха с мен, щях да остана безпомощен на пътя. Естерхази е пътувал по обичайния път тук и е изпадал в същото положение с осем коне, а аз – с четири. Въпреки това изпитвам известно удоволствие, както винаги, когато преодолявам трудности – А сега – бърза промяна от външното към вътрешното.

Вероятно ще се видим скоро, само днес не мога да изразя всички размисли относно живота ми, които ме споходиха през тези няколко дни – Ако нашите сърца винаги са били близо, нямаше да имам подобни мисли.

Изпълнен съм с толкова много за казване – О – Има моменти, в които чувствам, че думите не значат нищо – усмихни се – остани моята вярна и единствена любима, мое всичко, както аз за теб, останалото е в ръцете на боговете – това, което ни предстои и каквото ни е писано.

Твой верен Лудвиг

Добро утро, на 7-ми юли

Докато съм все още в леглото, мислите ми отлитат към теб, моя безсмъртна любима, понякога радостни, друг път – отново тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе или не – Мога да живея или изцяло с теб, или съвсем сам, затова за дълго реших да се скитам наоколо до момента, в който мога да падна в прегръдките ти и да изпратя обгърнатата ми от теб душа в Небесното царство.

За съжаление така е писано. Ще намериш повече утеха, откакто си наясно с моята вярност към теб, никой друг никога не може да притежава сърцето ми, никога – никога – О, Боже, защо трябва да съм отделен от някого, когото обичам толкова много…

Животът ми във Виена в момента е жалък живот – Твоята любов ме прави едновременно най-щастливия и най-нещастния човек – На моята възраст по някакъв начин бих се нуждаел от стабилен и спокоен живот – Възможно ли е това в нашата връзка?

Ангеле, току-що разбрах, че пощенската кола минава всеки ден – и затова аз трябва да приключвам, за да получиш веднага писмото ми – бъди търпелива – единствено чрез спокойно съзерцание на нашето съществувание, ние можем да постигнем целта си – да живеем заедно.

Бъди спокойна – обичай ме – днес – вчера – какъв мъчителен копнеж по теб – ти – ти, мой живот – мое всичко – сбогом – о, продължавай да ме обичаш – никога не подценявай най-вярното сърце на твоя любим.

Завинаги твой

Завинаги моя

Завинаги наше

0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати