Ана Каренина е роман на руския писател Лев Толстой, който разказва за трагичната любовна история на омъжена аристократка и млад офицер на фона на общество, пълно с предразсъдъци.
Ако все още не сте чели книгата, тези емблематични цитати ще събудят любопитството ви.
- Всички щастливи семейства си приличат, но всяко нещастно е нещастно по своему;
- Ако ти можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя, значи можеш и всички останали дни;
- Ако търсиш съвършенство, никога няма да откриеш щастие;
- Уважението идва, за да запълни мястото, където би трябвало да е любовта;
- Любов. Причината да не харесвам тази дума е, че за мен значи много повече, отколкото можеш да разбереш;
- Винаги съм те обичала, а когато обичаш някого, ти обичаш цялото му същество, а не човекът, в който би искал да се превърне;
- Много по-хубаво е да вършиш добро, без никой да разбере за него;
- Те нямат представа какво е щастието, те не познават любовта, а без любов няма щастие и нещастие, защото няма живот;
- Без значение каква ще бъде нашата съдба, нямаме право да се оплакваме;
- Всичко е по-добро от лъжите и измамата;
- Цялото разнообразие, чар и красота на живота са съставени от светлина и сянка;
- Мисля, ако това е вярно, че както има различни мисли в главите на хората, така има в различни видове любов в техните сърца;
- Ако ме обичаш, както твърдиш, щеше да ми върнеш покоя. – За нас няма покой, а само безкрайна мъка или щастие;
- Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия;
- Една от най-вредните и най-опасни мисли е Всички правят така;
- Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е правилно.
