Притчата за чашата на желанията

Притчата за чашата на желанията

Ако силно искате някое от вашите желания да се изпълни, прочетете тази притча, която показва, че като за много други неща човек е склонен да се лакоми, дори и когато става въпрос за мечти.

Веднъж млад император решил да обиколи владенията си, а при вида на свитата всеки човек от народа се прекланял до земята. По негов знак ковчежникът хвърлял медни монети на бедните.

Тогава неочаквано се появил монах с раздърпани дрехи и дървена чаша в ръка за подаяния. Стражата се опитала да блъсне монаха, но императорът го видял и веднага до спрял.

Изненадващо за цялата тълпа, той прегърнал бедния монах, коленичил пред него и целунал крайчеца на дрехата му.

- Добре дошъл, татко – казал радостно императорът

- Само минавам от тук, сине. Това вече не са мои владения, а твои – отговорил му бедният монах.

Синът поискал да направи нещо хубаво за баща си и като видял полупразната чаша в ръката му, заповядал да я напълнят с монети. Преди да успее да каже и дума, ковчежникът носил цяла торба с монети. Слагали ги в чашата, но тя остава все така празна. Носели се втора и трета торба с монети, но чаша все не се пълнела.

- Що за дяволска чаша е това – попитал императорът.

- Това е чашата на желанията – отговорил баща му. Колкото ѝ да я пълниш, човешката алчност и лакомия се оказват ненаситни. Непрекъснато искаме още и още и забравяме да се радваме на това, което вече имаме.

0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати