Живял в Древен Китай един император, който много се гордеел с красотата си, но веднъж чул да се говори, че в царството му има мъж на име Сун, който бил по-красив от него.
Императорът изгарял от любопитство да види лицето на този Сун, но все не успявал да се види с него. Но неговата съпруга и най-близкият му слуга успели да го видят.
Императорът решил първо да попита слугата си, но той категорично отрекъл Сун да е по-красивият от двамата и заявил, че императорската красота е несравнима.
След това императорът се допила до любимата си. Тя също му отговорила, че той е най-красивият мъж в страната и Сун е далеч от неговото великолепие.
Веднъж в двореца пристигнал далечен гост. Той вечерял с императора и случайно споменал, че е виждал Сун, известен със своята красота.
- По-красив ли е от мен – попитал веднага императорът.
- Не, Ваше Величество! Вие сте много по-красив от Сун.
Императорът решил да се разходи из народа, уверен вече от слугата, съпругата му и госта, че е на-красивият мъж в цял Китай. На улицата обаче се сблъскал с невероятно красив мъж.
- Този човек е по-красив и от мен и от Сун – помислил си императорът и тъй като бил предрешен, решил да попита случайна жена кой е този мъж.
- Това е Сун – отворила му жената.
- А по-красив ли е от мен – попитал я императорът.
- Да, той е най-красивият мъж в страната – отговорила му жената, без да подозира с кого разговаря.
Императорът бил огорчен не защото Сун е по-красив от него, а защото най-близките му хора са го излъгали, когато е търсел истината.
Той отишъл при един от мъдреците в царството, за да разберете защо е държан е пълно неведение.
- Слугата те е излъгал, защото е подчинен и се страхува за живота си. Жена ти е излъгала, защото те обича и не е искала да страдаш, а гостът те е излъгал, защото е искал да бъде учтив. Ако искаш да разбереш истината, винаги питай непознат – отговорил мъдрецът.
