Имаше някога двама съседи Стоян и Петър. Първият си гледаше магаре, а другият не развъждаше никакви животни. Затова и често завиждаше на своя познат за добичето.
И докато в началото завистта го жегваше само от време на време, то в последствие черните мисли се загнездиха за постоянно в съзнанието му. Идеята, че неговият съсед има магаре, а той не, не му даваше мира и помрачаваше всеки миг от живота му.
Не се радваше той нито на хубавото време, нито да птичите песни, нито на постиженията си в занаята си. Мъчеше го мисълта за магарето, което вече се появяваше и в сънищата му.
А то, бедното животно, не приличаше на нищо. Беше старо, едва креташе и трудно се справяше с товара, който трябваше да носи. Въпреки това Петър го гледаше с особен блясък в очите и не можеше да си намери мира всеки път, когато видеше Стоян го извежда навън.
Веднъж се случи нещо неочаквано. Докато се занимаваше с работата в дюкянчето, Петър беше посетен от непозната жена, облечена в черни одежди. След като поздрави мъжа, странницата призна, че е Съдбата и е дошла да изпълни едно негово желание. Щом чу това, занаятчията скочи от радост и без изобщо да се чуди, отсече:
– Искам магарето на съседа ми да се спомине. Само така ще намеря покой и ще съм щастлив!
Още преди да изрече всички свои слова, Петър видя как желанието му се сбъдва. Магарето, което точно в този момент минаваше покрай него, се срина в краката на стопанина си, а Стоян изпадна в ужас и зарида.
– Ха, ето ти сега магаре! И аз нямам, но и ти вече няма да имаш! – извика Петър победоносно.
След като първоначалната му еуфория премина обаче, той най-сетне дойде на себе си и осъзна огромната грешка, която направи. Какво бе спечелил той от това, че добичето на съседа му умря? А можеше да поиска от Съдбата да подари и на него едно магаре, та сега и двамата със Стоян да са щастливи. Само че това прозрение Петър получи много късно. Когато се разкая и потърси жената в черно, за да каже, че си е променил желанието, нея вече я нямаше. Затова не му остана нищо друго освен да гледа страдащия Стоян.
По приказка на Светослав Минков
