В едно село живеел добър и благороден мъж, който обаче рядко общувал със своите съселяни. Той ненавиждал злобата и алчността, от които те били водени и предпочитал да стои далеч от тях. Те, от своя страна, също не го харесвали и го отбягвали. Един следобед пред дома му се появил негов съсед и му рекъл:
- Виждам, че стоиш сам по цял ден. Защо просто не се опиташ да се държиш като всички останали, за да не бъдеш в изолация?
- Ако стана един от вас, ще изневеря на своите принципи - отвърнал самотникът.
- Да, но тогава ще си обграден от куп приятели и ще ти е весело на душата през цялото време - уверил го гостът му.
- Не се нужда от такива приятели! - категоричен бил странникът и се прибрал в къщата си.
Не минало много време и в гората до селото, където живеели двамата, било разкопано голямо съкровище. Съседът на странника решил да му покаже, че въпреки думите си той също е като всички останали, ето защо отново се появил пред дома му и му казал за него. Щом чул за съкровището, самотникът също се отправил към гората, накъдето били тръгнали всички негови съселяни.
Сред дърветата почти всеки успял да си намери нещо и да го скрие в джоба си, включително и странникът, който намерил златен пръстен. Само неговият съсед не могъл и си тръгнал с празни ръце от гората. На път за вкъщи той настигнал странника и му казал:
- Ето, видя ли, че си като всички останали? Щом чу за съкровището, побърза да си напълниш джобовете.
Мъжът само се усмихнал и нищо не отговорил.
След няколко месеца голямо нещастие сполетяло неговия съсед. Жена му се разболяла тежко, но той нямал пари да я заведе на лекар. Няколко пъти поискал пари от своите съселяни, но те заявили, че нямат и така и не му услужили. Останал през друга надежда, той решил да помоли за помощ особняка. Застанал на вратата му и казал:
- Моля те, помогни ми! Искам да заведа жена ми на лекар, но нямам никакви пари.
Добрякът веднага извадил златния пръстен и му го подал.
- Но това е единственото нещо, което ти намери. Ако ми го дадеш, отново оставаш без нищо, казал съседът.
- За мен това е без значение. Важно е душата ми да е богата, а не ръцете да са пълни!
- Извинявай за всичко, което ти наговорих по-рано! Чак сега си дадох сметка, колко е важно човек да не е като всички други! - признал си нещастникът.
