Старец Паисий се ражда през 1924 година във Фараса, Кападокия, и получава името Арсений Езнепидис. Голяма част от живота си прекарва в планината Атон, където живее като истински аскет.
Отива си от този свят през 1994 година, а десетилетие след това бива канонизиран от Гръцката православна патриаршия. Старец Пайсий оставя след себе си куп поучения и предсказания, поради които бива сравняван и с пророка Нострадамус. Ето и някои от незабравимите му мисли:
При мъченичеството човек изпитва болка, но любовта към Господ я превъзмогва и я побеждава.
Родителите, които раждат децата и им дават тяло, трябва да съдействат колкото могат и за духовното им възраждане.
Едни говорят, понеже притежават дар слово. Други пък имат дарбата да мълчат. Целта на всеки е да освети и следва онова дарование, което му е дадено от Бог.
Всеки ден се грижи за очистването на душата си.
Колкото повече прехвърляш своя товар на някой друг, толкова ти е по-тежко. Колкото повече поемаш бедата на ближния си върху себе си, толкова по-леко ти става на теб.
Когато има любов, дори двамата да се окажат далеч един от друг по някаква нужда, пак ще са близо един до друг, защото Христовата любов не се влияе от разстоянията.
Преди да направиш нещо, помисли дали Христос иска да го правиш и тогава постъпи съобразно с това.
Колкото повече човек извършва духовен труд в младежките си години, толкова по-лесно ще му е след това, по който и жизнен път да тръгне.
Мислите са като самолети, които летят във въздуха. Ако не им придаваш никакво значение, няма никакъв проблем. Ние трябва да внимаваме да не създаваме в себе си летище, на което да им разрешаваме да кацат.
Годините минават бързо. Добре е младият човек да не стои дълго време на кръстопът, без да решава.
Нека да сме болни: по-добре да останем болни, отколкото да изпаднем в нечестие, опитвайки се да се освободим от болестта.
