Един селянин бил много пестелив. Всичко, което изкарвал от работата си, той слагал в една малка кожена чанта. Там поставял и други семейни скъпоценности. Чантата той държал точно под леглото си. Веднъж, когато понечил да вземе чантичката, мъжът установил, че съкровището му го няма. Това веднага до навело на мисълта, че е станал жертва на обир.
Селянинът започнал да мисли, кой може да го е обрал и решил, че крадецът най-вероятно е синът на неговия съсед, тъй като последно той идвал у дома да поиска захар и брашно.
След като си спомнил детайлно поведението на момчето от вчерашния ден, мъжът стигнал до извода, че просто не може някой друг да е извършил кражбата. За жалост обаче той не разполагал с никакви доказателства и нямало как да го обвини.
На следващия ден обраният селянин отишъл на гости в дома на момчето, за да провери дали крадецът ще се издаде по някакъв начин. Още щом го видяло на вратата, момчето се изчервило.
Докато мъжът бил в дома му, то все се суетяло наоколо и сякаш не смеело да седне на масата при него. Иначе казано, личало си, че младежът е извършил кражбата и сега му е виновно.
Прибрал се селянинът у дома, но го обзел още по-силен яд. Как така някакъв си хлапак ще го разиграва! Цяла нощ обраният мъж се въртял в леглото си и сънувал кошмари. На другия ден решил да се върне отново при съседите и да обвини момчето пред цялото му семейство. Той тъкмо си обул обувките, когато жена му извикала радостно от другата стая.
- Виж с какво си играеше кучето! -зарадвала се жената, държейки изчезналата чанта с пари.
Малко по-късно същия ден мъжът видял момчето. Този път то му изглеждало съвсем нормално. Нямало нищо в държанието му, което да го наведе на мисълта, че е крадец.
