Притча за учителя

Дом

Имало някога един много мъдър учител. Той често помагал на хората, давайки им ценни съвети. Веднъж човекът излязъл навън заедно с учениците си. Докато ги просвещавал, покрай него минал млад мъж, който силно се впечатлил от словото на мъдреца. Тогава не се стърпял и му рекъл:

- Учителю, знам, че сте твърде зает човек, но ако все пак намерите време, бих се радвал да ми гостувате у дома. Искам да приготвя за вас вкусна храна и да ви почерпя с най-доброто вино в града.

Щом чул думите на младия мъж, учителят се усмихнал и заявил, че ще дойде още на другия ден. Отговорът на мъдреца силно развълнувал младежа и той побързал да се прибере вкъщи, за да подготви всичко за гощавката. Щом се събудил на следващата сутрин той затрупал масата с вкусна храна, налял пивко вино и приготвил дрехи от коприна, които да подари на очаквания си гост.

Когато всичко било готово, изведнъж на вратата се похлопало. Младият мъж с трепет отворил, но останал много разочарован, когато видял, че пред дома му е възрастна жена в окаяно положение. Тя помолила за малко храна. Въпреки разочарованието си, той поканил бедната старица в дома си я нагостил. Тя благодарила на щедрия домакин и си тръгнала.

Минали няколко часа, но учителят не се появявал. Тогава пак се похлопало на вратата. Младият мъж пак се развълнувал, но когато излязъл навън, видял, че отпред стои непознат мъж.

Той твърдял, че идва от пустинята и помолил за питие. Въпреки поредното разочарование домакинът поканил странника вътре и му налял от виното, приготвено за учителя. След като намокрил пресъхналото си гърло, гостът благодарил и отпътувал.

Младият мъж отново закачал. Смрачавало се вече, а от учителя нямало и следа. За трети път на вратата се почукало. Когато отворил, младежът съзрял дете с изпокъсани дрехи.

- Студено ми е! Моля те, дай да облека нещо! - примолило се то.

При вида на нещастното човек, младият мъж се разчувствал и веднага му дал да облече дрехите, предназначени за учителя. Детето благодарило на домакина, усмихнало се с най-чистата и невинна усмивка и си тръгнало.

Денят се изтъркулил и мъжът осъзнал, че учителят няма да го навести. Той обаче не му се разсърдил, защото знаел, че е много зает човек. Макар и с лека горчивина в сърцето, той легнал да спи. Присънило му се, че учителят стои пред него. Тогава ученикът го попитал:

- Учителю, защо не дойде, когато те очаквах?

- Ученико, аз бях тук и по-рано. Когато гладувах, ти ме нагости с вкусна храна. Когато бях жаден, ти ми наля вино. Когато замръзвах, ти ме облече. Не забравяй, че учителят живее във всеки нуждаещ се. Когато правиш добро за него, ти получаваш най-ценните уроци.

Рейтинг

3
Общо 1 гласували
5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари