Живели някога трима верни приятели - Доверието, Любовта и Приятелството. Те обитавали малка спретната къщурка, но били щастливи, защото живеели заедно. Един ден обаче на Любовта ѝ хрумнало, че иска да попътува и веднага споделила намеренията си с останалите.
- Не тъжете за мен приятели, аз няма да съм толкова далече!
Всеки път, когато видите двама влюбени да се гледат в обич, знайте, че и аз съм там и ще можете да ме откриете - успокоила ги още тя.
Като разбрало за плановете на Любовта, Приятелството също се замислило, че вече не му се живее в този малък дом, като може да обитава много по-голяма къща. Тогава то заявило на Доверието:
- Ами щом така стоят нещата, аз също мисля да поема по свой собствен път. Но ти недей да тъжиш за мен, аз ще съм съвсем близо. Всеки път, когато видиш някой човек да подава ръка на друг, знай, че и аз ще съм там и ти ще можеш да ме откриеш.
При тези дума Доверието се опитало да си вземе сбогом, но секунди преди да каже последните си думи, вече било останало само. Тогава проронило само на себе си:
-Мен пък веднъж загубите ли ме, повече няма как да ме имате…
