Имало едно време едно блато. В него живеели много жабчета, които мечтаели някой ден да се изкачат до върха на близка висока скала и оттам да видят красотата на заобикалящия ги свят.
Веднъж те най-после събрали смелост и се отправили към върха, а големите жаби застанали под скалата, за да ги следят с поглед.
Пътят обаче бил много труден за изминаването му било непосилно за немощните животни. Всеки път, в който те правели крачка нагоре, чували изказванията на големите жаби:
- Няма да успеете да се изкачите! Пътят е много тежък! По-добре слизайте, докато не сте се пребили! -укорявали ги възрастните жабоци.
И така жабчетата, колкото и силно да искали да се качат на върха на скалата и да видят света оттам, започнали да се чувстват все по-изморени и обезкуражени. От своя страна песимизмът на другите жаби пък започнал да нараства още повече.
Малко по малко жабчетата започвали да губят сили и се отказвали. Накрая останало само едно. То също било слабичко и немощно, но въпреки това дало всичко от себе си и успяло да се изкачи на върха, за да се наслади на цялата красота, която предлага необятния свят.
Когато го видели най-отгоре, другите жаби веднага пожелали да узнаят каква е тайната на неговия успех. Мъничето обаче не могло да чуе въпроса, който му задават, защото било глухо.
Оказало се, че то не е успяло да чуе и негативните изказвания, които другите жабчета слушали, докато се опитвали да се изкатерят нагоре. Именно това го предпазило от провал.
Притчата за храброто жабче ни учи, че само този, който остава равнодушен към негативното мнение на околните, може да постигне успех.
