Притча за безкрайната любов

Безкрайна любов

Любовта и Раздялата седели в един парк и си говорели. Изведнъж съзрели млади влюбени, които се прегръщат. Това не се харесало на Раздялата и тя се обзаложила с Любовта, че ще ги раздели. Тогава Любовта рекла:

- Добре, стори, каквото искаш, но ми дай шанс и аз да направя едно последно усилие.

Раздялата приела уговорката и Любовта се приближила към двойката. Тя ги докоснала и видяла, че в погледа им гори пламъче. Върнала се при своята познайница и казала:

-Добре, ти си на ход!

-Грешиш! Сега действията ми ще бъдат безсмислени, тъй като техните сърца са обзети от любов. По-късно ще ги споходя.

Така и станало. След време Раздялата потърсила някогашните млади влюбени. Открила ги в къща, пълна с деца. Това я обнадеждило и тя решила да влезе в дома на семейството. Когато погледнала обитателите на дома, в очите им тя видяла Благодарността. Изненадала се неприятно и решила да дойде друг ден.

Семейство

Изтъркулили се годините. И ето Раздялата пак се появила на вратата на същия дом. Още от улицата тя можела да дочуе детския смях. Бащата тъкмо се бил прибирал от работа, а майката все още не можела да успокои палавите деца. Цялата напрегната атмосфера накарала Раздялата да си помисли, че този път ще успее с пъкления си план. Тя погледнала в очите на двамата родители. За нейна изненада този път там се криели Уважението и Разбирането. И сега злосторницата се отчаяла и си заминала.

Не след дълго Раздялата пак се озовала в дома. Децата вече били големи и отговорни хора. Родителите им изглеждали уморени и сериозни. Поглеждайки в очите им обаче, Раздялата открила Доверие и това не ѝ се харесало.

След няколко години тя отново се появила в дома на семейството. Тук обаче я очаквала измъчена възрастна жена и внуци. Зарадвала се Раздялата. Време било да изпълни своята мисия! Понечила зложелателката да надзърне в погледа на старицата, но тя тутакси излязла навън. Раздялата побегнала след жената. Тя стигнала до близкото гробище, където спряла пред един гроб. Там лежал нейният спътник в живота.

- Ех, не можах да свърша работата си. Времето ме изпревари! -въздъхнала Раздялата.

Тогава тя все пак успяла да погледне старицата в очите. В очите ѝ се таял Споменът. Той напомнял и за Любовта, и за Благодарността, и за Уважението, и за Разбирането и за Доверието…

Рейтинг

3.8
Общо 23 гласували
5 7
4 6
3 9
2 0
1 1
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

егънщгнэ бемконвоаг дигт
егънщгнэ бемконвоаг дигт
01.07.2015 15:00
хубава история
2
0
чекме гюзлеме бахле
чекме гюзлеме бахле
01.07.2015 15:01
еаий ш8ъофсгнпмвчьяаожгтнвмч„;цздскшиу
1
0