Вървял си веднъж Буда към едно село. Било доста горещо, а учителят ходел бос по брега на реката. След себе си оставял следи. По същия път вървял и един астролог, който скоро приключил образованието си и предсказанията му били точни. Заглеждайки се в стъпките на Буда, той установил, че те принадлежат на велик човек, който може да управлява всички хора.
Изненадал се астрологът. Заглождило го защо човек със следи на велик цар върви по пътя бос и то в тази горещина. Недоумявал и защо този странник се е насочил към никому неизвестно селище. Звездоброецът се чудел какво се случва. Опасявал се, че може да греши в предсказанията си за този човек и решил да поговори с него, за да разбере какво става. Той настигнал Буда под едно дърво и рекъл:
- Извинявам се, че преча на твоята почивка, но ме глождят куп въпроси. Дълги години аз се обучавах, за да стана велик астролог, а сега не мога да отгатна дали ти си велик цар или беден просяк. Умолявам те, разсей моите съмнения! Ако се окаже, че си просяк, ще се откажа от всичко, на което са ме учили. Ще изхвърля книжата си и ще се прибера у дома разочарован и скърбящ.
Като чул думите му, Буда отвърнал:
- Твоето объркване е съвсем естествено. Ти си срещнал ненадейно един необикновен човек. Но аз самият съм непредсказуем. Твоите книги не са те подвели, но не забравяй, че в живота присъстват и изключения. Аз съм внимателен и непредсказуем. Трудно е да ме предскажеш. Живеейки в състояние на постоянно осъзнаване, аз съм жив наистина. Другите не могат да предскажат какво ще е следващото ми действие, тъй като аз също не знам какво ще е то. Всеки момент от живота ми се появява внезапно и неочаквано, а после израства.
