Джуан Дзъ стоял кротко край реката със своята въдица. Внезапно при него пристигнали двама придворни, които господарят на Чу бил изпратил при него.
От тях Джуан Дзъ научил, че владетелят иска да му възложи бремето на държавните дела. Щом разбрал за намеренията на господаря, без да обръща глава, учителят рекъл:
- Говори се, че в Чу има свещена костенурка, умряла преди хилядолетия. Тя е увита от господаря в скъпа коприна и е положена в сандъче. То пък е сложено в храма на предците. Но какво би искало животното: да бъде мъртво и да се прекланят пред останките му, или да живее своя живот, макар да се налага да влачи опашка в пръста?
Придворните веднага отговорили:
- Естествено, че би предпочело да остане живо, независимо от това, че ще влачи опашка в прахоляка.
- Тогава вървете по пътя си, защото аз също предпочитам да си влача опашката! -отвърнал непреклонно Джуан Дзъ.
