Писма на Хемингуей до първата му любов го разкриват в нова светлина

Хемингуей

В историята Ърнест Хемингуей е познат с непримиримия си характер, който не познавал никакви стандарти на приличието. Но преди да се прочуе, в тинейджърските си години той е бил доста по-прибран и срамежлив младеж.

За това свидетелстват наскоро разкрити писма, които той е изпращал до първата си любов Франсис Елизабет Коатс. Двамата са били заедно от ученическите си години, след което Хемингуей е изпратен в армията и по време на Първата световна война е част от силите на САЩ в Милано.

От италианския град са изпратени и писмата на писателя до Франсис. Те по категоричен начин доказват, че именно тя е била първата му любов.

Писмата бяха показани от внучката на Франсис, която си спомня, че баба ѝ не обичала да говори за Хемингуей, но ревниво пазела една кутийка със спомени от него.

От написаното преди години се вижда един смутен и чувствителен тинейджър, какъвто е бил Хемингуей в гимназията. Дори на военния фронт той остава стеснителен, което се променя напълно след първата му публикувана книга.

Ърнест Хемингуей

Скъпа Франсис,

Не мога да наруша традицията да ти пиша винаги, когато съм на милион километри от Оук Парк. В Милано е толкова горещо, че пантите на портите на Ада биха ти се сторили като капчици лед по външната страна на чаша бира. И все пак – има катедрала и един мъртвец – Леонардо да Винчи, както и доста красиви момичета и най-хубавата бира в съюзническите страни.

От Милано Хемингуей е писал и до сестра си, като ѝ напомнял да се свърже с Франсис и да я помоли да му пише.

Момичето обаче отказвало да отговори на писмата му, защото вече била влюбена в друг свой съученик - Джон Грейс, за когото се омъжва по-късно през годината.

Тя обаче продължава са следи живота на вече популярния писател, като събира изрезки за неговите книги, скандалите около четирите му брака и честите пътувания, а накрая и тъжната вест за неговото самоубийство.

В кутията, където пазела писмата и спомените си за Хемингуей, Франсис оставяла и листи със свои мисли за писателя.

Чудесно, нелепо момче... притеснителен човек с много тъмна коса и много червени устни. Много бели зъби, много светла кожа, под която кръвта сякаш кипи и често предизвиква изчервяване. Какъв спасител се явява брадата му след години, скривайки неговата чувствителност. Цялото му лице се изкривяваше като се смее.

0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати