Историята на слона Мери е най-яркият пример за насилието над цирковите животни в началото на XX век. След като убива дресьора си, известната като Смъртоносната Мери, е обесена по настояване на обществото, което станало свидетел на трагичния инцидент.
Мери е била 5-тонен азиатски слон, част от трупата на цирк Спаркс. През септември 1916 година за неин дресьор е назначен Уолтър Елдридж, когото наричали Червения заради странния цвят на косата му.
Той нямал никакъв опит в дресирането на слонове и единственото, което умеел, е било да насочва огромното животно с т.нар. слонска пръчка.
Елдридж изкарвал Мери на арената и след това се изправял върху гърба ѝ, заради което за нула време се превръща в звездата на шоу до един фатален ден, когато представлението завършило със смърт.
Има много слухове за смъртта на Червения, но според най-популярната мълва Елдриж е ръчнал слона зад ухото, когато той се спрял по средата на номера, за да изяде кора от диня.
Животното се раздразнило от убождането, започнало да препуска и с хобота си хвърля дресьора от гърба си и стъпква главата му. Цялата сцена се разиграла пред погледите на хората, дошли на цирк.
Когато Мери се успокоява, тълпата я обгражда с възгласи Убийте слона!
Собственикът на цирка Чарли Спаркс няма друг избор, освен да се съгласи с очевидците на инцидента и се нарежда да обесят Мери публично.
На 13 септември 1916 година Мери е транспортирана с влак до Юникой, щата Тениси. Пред мястото на нейната смърт имало около 2500 души. Тя е отведена до площадката, където трябвало да я обесят, с още 4 слона, за да се чувства спокойна и да не се бунтува.
Около врата на Мери връзват дебела верига и издигат тялото ѝ с кран. Никой вече не може да предотврати ужасът, който ще последва.
Чували са се звуците от чупещите се кости на слона, а когато кранът се издига на височина от 2 метра, веригата се къса, слонът пада и чупи ребрата си.
Кранът се вдига за втори път, докато животното агонизира в ужасяващи мъки. Тълпата отдолу посреща виковете на Мери с ръкопляскания и радостни възгласи. 30 минути по-късно животното умира, а ветеринарен лекар, станал свидетел на случилото се, потвърждава смъртта.
