Георги Марков е сред най-динамичните личности в българската история и е сред хората, които тясно се свързват с противопоставянето на социалистическия режим в България. Неговата борба обаче става и причина за неговата смърт.
Георги Марков е бил преподавател, но заедно с това е и пишел, а страстта му към творчество се запалва в болнично заведение, докато се лекува от туберкулоза.
Той е автор на много пиеси, разкази и романи, по-голямата част от които не виждат бял свят, защото не са попаднали в рамките на режима по това време и са били неудобни за управляващите.
Талантът му обаче е забелязан от висшестоящите, които се опитват да го спечелят на своя страна, предлагайки му поста на сценарист в известния сериал На всеки километър.
Георги участва в екипа, написал първия епизод, но продължава и с работата по своите трудове.
Едни от най-популярните романи на дисидента е Задочни репортажи за България, в който сипе критики към социалистическия строй, към висши партийни членове и дори към самия Тодор Живков.
Това противопоставяне на твореца към режима налага и спешното му напускане на страната. Първо заминава при брат си в Италия, а оттам отпътува за Лондон.
Започва работа за BBC, Дойче веле и радио Свободна Европа, където продължава да критикува политическия строй в България.
На 7 септември 1978 година, когато у нас се готви тържество по случай рождения ден на Тодор Живков, в Лондон Георги Марков спокойно отива на работа в BBC. Изведнъж усеща жилеща болка в десния си крак, обръща се и вижда непознат мъж да вдига чадър от земята.
Писателят споделя с колегите си за случилото се, а когато показва мястото на болката, на него имало странна пъпка.
Часове по-късно българинът е приет в болница със силна треска, а 3 дни по-късно умира. При аутопсията в десния му прасец е открито метално топче, а в него имало малки дупки с остатъци от захарна субстанция, която се разграждала при температура от 37 градуса.
В това топче са открити и остатъци от отровата – рицин, за която и до ден днешен няма противоотрова. Това означава, че дори намесата на лекарите да е светкавична, смъртта на Георги Марков е била неизбежна.
Случаят предизвиква огромен интерес в западните медии, а убийството е наречено Случаят с българския чадър. С годините разследване се стига до заключението за покушението над българския автор е отговорна Държавна сигурност и вербуваният от тях италианец Франческо Гулино, известен като агент Пикадили.
Въпреки това осъдени за престъплението няма, няма дори повдигнати обвинения. За Георги Марков в България се говори след 1990 година и десетилетия след смъртта му все още не са разсекретени докладите, свързани с убийството му.
