Арауканската война между индианското племе мапуче и испанските колонизатори на днешно Чили е продължила близо 300 години, като за това време са се родили безброй легенди, сред които обаче най-силно се откроява тази за безръкия индианец Галварино.
В тези битки загиват хиляди индианци, които не са готови да отстъпят земите си на новите заселници.
Испанците, от друга страна, били готови на всякакви мъчения, с които да огънат волята на коренно население и да постоят колониите си.
Войната се е водела преди 5 века, като най-често територията на битките е била в района на Лангунила, централно Чили. В една от тези битки са пленени близо 150 индианци, сред които бил и Галварино.
Испанците ги отвеждат в лагера си, а временният губернатор Гарсия Мендоса нарежда да бъдат отрязани дясната ръка и носа на всеки воин, а на по-главните като Галварино – и двете ръце.
След това Мендоса наредил на индианците да се върнат обратно в племето и да кажат, че това ще бъде съдбата на всеки, който се опълчи на испанците.
Галварино, който е освободен с още десетина други воини, не предава точно думите на губернатора. Той показва отрязаните си ръце и казва, че това ще се случи на всички индианци, които не се бият срещу нашествениците.
Безръкият индианец поискал да му завържат ножове вместо липсващите ръце.
На 30 ноември 1557 година Галварино отново влиза в битка и с индианците устройват засада на испанските войници при Миларапу. Но действията на племето мапуче не били координирани и въпреки първоначалната изненада, испанците бързо успяват да вземат надмощие.
Убити са около 3000 индианци, а испанците губят единствено коне.
Галварино е пленен, а за смъртта му се носят легенди. Едни казват, че бил разкъсан от кучетата на Мендоса, а посред други легенди индианецът се самоубил, за да не се унижава пред испанците.
