20-годишна херцогиня, известна със своята красота и освободено за времето си поведение, е голяма муза на испанския художник Франциско Гоя и той я рисува дори след смъртта ѝ.
Предполага се, че загадъчната херцогиня Алба и Гоя са били любовници. Младата испанка е иницирала срещата им, водена от любопитство, понеже през 1795 година художникът вече е бил много популярен като художествения хроникьор на Испанската корона по това време.
Когато вижда Алба за първи път Гоя казва: О, най-после знам, какво е да живееш! Бурната им любовна връзка продължава 7 години, като херцогинята тогава присъства в повечето му картини.
Гоя продължава да я рисува дори когато тя прекратява връзката им, за да се омъжи за известен аристократ. Понеже е твърде наранен, художникът изобразява красавицата като вещица и продажна жена.
С творбите си той печели популярност не само в Испания, а и в цяла Европа, а Алба, поласкана от факта, че е музата за неговия успех, отново подновява връзката си с художника.
Херцогинята често се е шегувала със смъртта и дори е споделя, че предпочита да умре млада, вместо да се раздели с красотата си. Една сутрин тя е намерена мъртва в дома си, а причината за смъртта ѝ си остава загадка и до днес.
Дори и след неочакваната ѝ кончина Гоя продължава да я рисува. Макар че художникът е имал безброй любовници, преди да срещне Алба, по време на връзката им и след това тя остава неговото вдъхновение до живот.
През 1792 година той се разболява и никой не успява да диагностицира състоянието му. В резултат на болестта Гоя се парализира и започва да получава тежки халюцинации.
С прилагането лечение се подобрява, но слухът му остава силно засегнат и до края на живота си е имал зрителни халюцинации.
Въпреки това способностите му на живописец и график си остават ненадминати. Жените продължават да го боготворят и настоявали да ги рисува, а той като комплимент ги представял по-млади и красиви, отколкото са в действителност.
До смъртта си Гоя рисува предимно мрачни картини, провокирани от страшните му видения.
