Елизабет Батори, известна като Кървавата графиня, е родена през 1560 г. в Трансилвания, откъдето е и най-известният вампир на всички времена – Дракула. Семейството й е било едно от най-богатите, а братовчед й Стефан Батори е бил крал на Полша.

Кръвосмешениет било често срещано в семейството, затова роднините на Елизабет били садисти, магьосници, хомосексуалисти и пияници. Не липсвали и душевноболни. Самата Елизабет страдала от епилепсия, но това не й пречело да е много умна и да говори на три езика на 15 години.

От малка тя пребивала слугините си с камшик и много се наслаждавала на кръвта им, което описвала в дневник. Родители й не разрешавали да пребива до смърт слугините, но след сватбата й, която се състояла на 15-я й рожден ден, всичко й било позволено.

Тя се омъжила за Ференц Надащ, владетел на много земи и военоначалник , известен като Черният рицар на Унгария. Елизабета му родила три дъщери и син, но това не успокоило дивия й нрав. Тя все още смятала, че садистичните забавления са най-подходящи за жените от нейния ранг.

В началото младата графиня пребивала слугините си с дървена сопа. След това обаче измислила по-интересни забавления – забивала им гвоздеи под ноктите, пробивала с десетки игли устните, ръцете и гърдите им.

На това я научила леля й Карла, която отгоре на всичко й била интимна приятелка. Младите слугини били щастливи, ако ги карали да чистят голи, вместо да ги бият и да горят кожата им със свещ.

След като забелязали, че Елизабет е по-спокойна, когато в замъка има гости, слугите започнали да пускат в полето конете им и да чупят каляските им, за да не си тръгват. Това обаче не работило дълго, тъй като Елизабет подложила на инквизиционни разпити провинилите се.

В избата на замъка графинята направила Театър на смъртта, където се събирали приятелки на Елизабет и всички заедно бавно убивали млади момичета. След като останала вдовица, тя направо се побъркала и жаждата й за кръв нараснала. Тя си намерила нова помощничка – бившата слугиня Анна Дарвулия, която станала нейна любовница.

Анна измислила ново забавление – всички слугини да посрещат голи гостите през зимата на студа. След което ги заливали с вода и ги държали навън, докато не умрат от студ.

По-красивите момичета били горени с гореща ютия по лицето, на останалите им режели пръстите с ножици и им късали месото с щипки. Когато изпадала в депресия, графинята откъсвала със зъби парчета месо от гърдите на момичетата.

Анна Дарвулия починала и мястото й било заето от вдовица на селянин, Ежси Майорова, която мразела благородниците. Тя накарала Елизабет да включи в забавленията си дъщери на обеднели благородници.

Труповете вече били толкова много, че нямало място къде да бъдат погребани. Свещениците мълчали от страх пред могъществото на кървавата графиня.

Но след време те отказали да опяват убитите и Елизабета започнала да разрязва сама на парчета труповете и да ги закопава в полето. Често хвърляла труповете цели в реката. Хората заподозрели, че в местността има вампир, но няколко момичета, по чудо спасили се от замъка, разказали истината.

През зимата на 1609 г. Елизабет, подведена от любовницата си, поканила на гости 25 дъщери на бедни благородници, за да ги научи на светски маниери. Няколко от тях били убити от графинята, която разказала на родителите им, че едно от момичетата убило приятелките си и след това се самоубило. Повярвали й и този път.

Роднините на Елизабет се притеснили, че тя ще бъде обвинена във вещерство и всичките й имоти ще станат собственост на държавата. Бъдещите наследници помолили за съдействие властите. Въпреки че била разпитана, графинята не можела да се откаже от хобито си. Така я хванали с три трупа, които смятала да разфасова.

На съдебния процес високопоставените приятелки на Елизабет признали, че заедно с нея убивали момичета. В съда бил представен дневник с подробно описание на 650 убийства. Приятелките на графинята, убивали заедно с нея, били осъдени на бавна смърт – с нажежени щипки им откъснали пръстите един по един, а след това ги изгорили живи.

За графинята била избрана ужасна смърт – тя била зазидана в стаята си в собствения си замък. В стената била оставена дупка за храна. Въпреки ужасните условия, графинята успяла да прекара там три години и половина, преди да умре.