На 16 септември Българската православна църква почита паметта на света мъченица Людмила Чешка. На този ден имен ден празнуват всички, които носят имената Людмил, Людмила или Люси.
Името Людмила има славянски произход и означава любим на хората или човек, който обичат хората.
Света Людмила, която в християнския канон е описвана и като Блажена Людмила, е била дъщеря на сръбски княз, която се омъжва за чешкия княз Боривой.
Във времената, в които са живели, християнството все още не е било разпространено по славянските земи и единици са били покръстените.
Людмила и Боривой били възпитани като езичници, но малко след сватбата и двамата приели християнството. Те кръстили първородното си дете според християнските обичаи и започнали да строят църкви в цяла Чехия.
На 36-годишна възраст княз Боривой починал, а Людмила решила да се отдаде на своята мъка като подари цялото си имущество на бедните и посвети остатъка от живота си на Бог.
Синът ѝ Братислав наследил престола на своя баща и след като управлявал народа си тридесет и три години, също починал.
Властта поел Вячеслав - внукът на света Людмила. Съпругата на Братислав и майка на Вячислав – Драгомира, ненавиждала Людмила и със смъртта на съпруга си видяла възможност, за да убие безнаказано светицата.
Когато Людмила научила за намеренията ѝ, напуснала чешката столица и заживяла в град Течин.
Драгомира обаче успяла да разбере къде е светицата и изпратила няколко мъже в града, за да я убият. Мъжете намерили Людмила и една вечер влезли в дома ѝ, като я удушили с въже.
Светицата загинала мъченически на 61 години. Останките ѝ не били погребани в земята, а в една от градските стени. Няколко дни след погребението на гроба започнали да се случват чудеса.
Когато научил за смъртта на баба си и за знаменията на нейния гроб, Вячислав наредил останките ѝ да бъдат пренесени в храма Свети Георги в Прага. Казва се, че и до днес при мястото с мощите на светицата стават чудеса.
