Ексцентричната семейна двойка Сара и Габриел Крисман напълно отричат реалността, като ежедневието им е изцяло подчинено на привичките от 80-те и 90-те години на XIX век.
Викторианският начин на живот ги привлича дотолкова, че всеки един предмет и мебел в къщата им е от тази епоха. Те са готови да защитават своя избор и да живеят 120 години назад, въпреки заплахите за смърт от страна на съседите.
Сара и Габриел Крисман са изпипали всеки малък детайл от дома и ежедневието си, така че да вярват, че живеят през XIX век. Странният им начин на живот обаче им носи и доста негативни реакции.
Двойката са изучавали викторианския период и още от деца се запленили от историята в края XIX век. Донякъде общата им страст по този исторически период ги събрала заедно.
За разлика обаче от останалите фенове на историята, Крисман решават да подчинят целия си живот на викторианската епоха – от дрехите до начинa им, по който общуват с околния свят.
Преди 5 години семейството си купуват къща, построена през 1888 година Порт Таунсенд, щата Вашингтон - град, който през викторианската епоха е бил пристанище.
Когато се пренасят, те изхвърлят от дома всички нови технологии като хладилник и електрическа печка.
Сара разказва, че в салона на къщата имат механичен часовник, който тя навива. Всеки ден тя записва в дневника си разни неща с антикварна писалка, която пълни с течен туш чрез капкомер. Попивателната и мастилницата са от 1890 година.
Вместо съвременните електрически крушки семейството използват едни от първите електрически крушки, създадени според първите патенти на Тесла и Едисон.
Те не разполагат и с модерна баня, а като се къпят, използват сварена топла вода и сапун.
Когато отиват заедно на разходка, те се предвижват с велосипеди, по-точно с трициклети. Сара притежава копие на колело тип трициклет от 1880 година.
По думите на Сара не използването на остарели предмети или всекидневното носене на корсет я затрудняват, а отношението на хората в града. Всеки път, щом със съпруга ѝ се появяват пред местните, ги засипват с обиди и викове откачалки.
Това обаче не е всичко, тъй като Сара споделя, че са получавали и писма със смъртни заплахи.
Всеки път, когато излизам от вкъщи, трябва да съм нащрек за хора, които ме закачат. Да се оправяш с всички тези неща и да не паднеш духом от тях, да не разрешаваш на чуждата омраза да ти отнеме радостта от този вид живот - това е трудната част – казва Сара.
