Открай време българските земи пазят спомени за редица драматични събития. Едва ли има населено място в страната, чиито жители да не знаят от своите родители поне една страховита легенда, зародила се в околието.
Изключение не прави и пловдивското село Караджово, което векове наред е съхранило преданието за дух, бродещ около местно възвишение.
Според една стара легенда, носеща се от уста на уста, по време на турското робство в селото се появил призрак.
Появата му, разбира се не била случайна, а се свързвала с кърваво събитие. Преданието гласи, че преди столетия в населеното място се заселил богат турски владетел.
Той бил много сприхав и жесток, ето защо никой не смеел да му се опълчи. Това станало причина тиранинът често да проявява своеволия и да си присвоява реколтата на хората, както и техните ниви. Само за няколко месеца деспотът увеличил многократно своето имане, но обрекъл местните на мизерия и глад.
Селяните дълго време търпели неговите безчинства, но когато дошла зимата, студът и недоимъкът ги накарали да освирепеят. Така една вечер няколко по-здрави момъка се събрали и решили да атакуват чифлика на турчина.
Разярените младежи нападнали алчния мъж и го притиснали. Тъй като били насъбрали доста негодувание към него, решили, преди да го убият, да го подложат на страшни мъки. Отмъщението наистина било жестоко и злият тиранин издъхнал много бързо от огромните си рани.
След случката неговият труп бил заровен близо до чифлика, а хората започнали да живеят малко по-добре. Тяхното спокойствие обаче не продължило дълго, тъй като духът на убития мъж не се преселил в отвъдното, а останал да бди над имотите си и да безпокои хората, отговорни за смъртта му.
Когато паднела нощта, призракът започвал да кръжи над района, където е погребан, и да търси възмездие. Легендата разказва още, че когато една вечер един от убийците му минал покрай чифлика, малко по-късно намерил смъртта си.
Той бил ритнат от кон, но според местните именно призракът на турчина е отговорен за кончината на селянина.
