Първият ден след Петдесетница според православния календар се чества като ден на Светия дух. На този ден църквата прославя единство на Светата Троица – Отец, Син и Дух.
Смята се, че от този ден душите на мъртвите вече са напуснали Земята и са намерили покой.
В християнската символика Светия дух се приема като силата, даваща живот на всички същества на Земята. Светият дух освещава човешката душа и тяло, а неговият образ е белият гълъб.
Този образ навлиза в християнската митология, тъй като според поверията 50 дни след възкресението си Христос се явил във формата на бял гълъб пред Дева Мария и апостолите.
Освен че е източник на всичко живо около нас, за Светия дух се вярва ни дарява с мъдрост и ни поощрява да вървим напред, следвайки пътя на мира и любовта.
По думите на апостол Павел Светият дух ни дарява още с радост, търпение, благост, милосърдие, състрадание, вярност, самоконтрол и смиреност, които са най-големите добродетели според християнските канони.
Обичаите за днешния ден повеляват да се коленичи върху орехова шума, защото орехът се смята за дървото, което свързва земния и небесния свят.
В празника на Светия дух се раздава милостиня, за да измолим прошка за греховете си. Прието е още гробовете и къщите да се украсят със свежи цветя.
В народните поверия се казва, че от този ден започва т.нар. Русалска седмица, когато нечистите и зли сили излизат сред хората. Затова се провеждат различни обреди с цел да бъдат омилостивени и прогонени.
Домовете трябва да бъдат украсени с цветя, пелин и орехова шума, за да се осигури плодородие, здраве и семейно благополучие през лятото, а злото да стои надалеч.
Пелинът и ореховата шума трябва да се оставят до края на седмицата, за да се предпазим от болести през лятото. Вярва се, че който се разболее през тази седмица, трудно ще оздравее.
Жените през този ден не трябва да перат или предадат. Забранено е и спането на открито, за да запазим здравето си през летните месеци.
