Древните китайци наричат фосилите от техните земи драконови кости. Те смятали, че драконовите кости притежават целебни свойства. Поради това векове наред китайските аптекари ги стривали на прах и ги използвали за различни лекове и мазила. От друга страна, тази практика предоставила необикновено поле на работа за първите западни палеонтолози.
Първите сериозни проучвания започва шведският геолог Гунар Андерсон и австрийски палеонтолог Ото Здански през 1921 г. Те посетили находището при Чикушан, наричано Хълма на пилешките кости, на 40 км от Пекин. Разкопките продължават две години.
Зденски открива следи от ранен човешки предтеча – два зъба, които с колебания отнесъл към ранния плейстоцен. Те веднага били изпратени в Швеция за допълнително проучване. В края на проучвателния период, вече в Швеция, Здански публикувал статия върху проучванията си край Пекин, но не споменава за, според него тогава, незначителните зъби.
Години по-късно професор Уиман от университета в Упсала, бивш преподавател на Зденски, поискал от него да намери нещо интересно, което да може да бъде изложено пред високопоставени гости. Зденски му изпратил снимки на зъбите, открити край Пекин. Когато снимките излизат наяве, не един археолози възкликват, че това е човекът - липсващо звено в еволюционната теория.
По онова време канадският лекар Дейвидсън Блек, който временно пребивавал в Пекин, също смята, че откритите от Здански зъби са очевидно доказателство за съществуването на изкопаем човек. Той бил страшно развълнуван от откритието и на драго сърце приел, когато го поканили да участва в по-нататъшните проучвания на обекта. Освен него в проекта се включил и Китайският геологически институт. Един от представителите му – д-р Амадеус Грабау, кръстил търсения хоминид Пекински човек.
До 1928 година се откриват едва още два зъба и част от долна челюст – артефакти, които не предизвикват интерес в научния свят. На 1 декември 1929 г. обаче в самия край на сезона китайският учен Пей Уенджонг прави историческо откритие. Той се натъква на почти цял череп на Синантроп (така Блейк нарича новия вид).
Находката превръща Блейк и неговото откритие в медийна сензация. Тя е от изключително значение за тогавашната археология. Пекинският човек заздравява каузата и подкрепя вярващите в еволюционните идеи учени, борещи се срещу външните заплахи и вътрешното разцепление.
