В ранната утрин на 18 юни 1815 година се случва една от най-известните битки в човешката история – битката при Ватерло. Днес във Ватерло съществува музей, посветен на нея. От години там се провеждат възстановки на решителните събития.
Битката при Ватерло слага край на могъществото на Наполеон и на войните му с обединените сили на Европа, продължили общо 23 години. Два са ключовите елемента, виновни за загубата му - една секунда и един дъжд. Историците са категорични, че развитието на битката е едно от най-съдбоносните в световната история.
Само година преди това, през април 1814 година, великият корсиканец бил заточен на остров Елба след поражението при Лайпциг. През това време, използвайки отсъствието му и за да гарантират сигурността си, Австрия, Прусия, Великобритания и Русия сключили договор помежду си - т.нар. Свещен съюз. Реално, той бил логичното продължение на Виенския конгрес.
На 1 март 1815 Наполеон успява да се върне. Той има амбицията да възстанови блясъка и могъществото на империята. Из Европа се разнесла ужасяващата мълва, че окованият император е избягал от своя затвор и е съумял да извика армията си и да превземе последователно Лион и Париж.
Изненадата била това, с което Наполеон превъзхождал противниците си. На 16 юни той успява да отблъсне пруските войски до град Лини в Белгия с един удар. След това се настанява до Ватерло - малко селище на 20 км от Брюксел. Следващият му ход бил съдбоносен. Той знаел, че всяка минута, през която биха могли да се обединят силите на противника, както и тези на републиканците, е ценна. Поради това решително тръгнал напред със своята 70-хилядна армия към Катр Бла. Там главнокомандващ английската армия бил разположил своята войска.
Маршал Груши изиграл фатална роля в развитието на битката. На него Наполеон възлага да преследва прусите, за да избегне обединение между тях и англичаните. Той обаче не бил способен на далновидна преценка на ситуацията. Известия от Главния щаб на френската армия не идвали, а нервите на Бонапарт били на привършване.
В нощта на нощта на 17 срещу 18 юни Наполеон не мигнал, разхождал се нервно навън, опитвайки се да види приближаващи се войски иззад хълмовете, въпреки проливния дъжд. В 9 часа сутринта издал заповед армията да бъде строена и готова за нападение.
Битката обаче била трудна - земята била размекната от 3-дневния дъжд и конете трудно се задържали в тинестата почва. Френските полкове атакували, след което и отблъсквани от английската армия и на свой ред я отблъсквали.
Изходът от битката зависел само от едно – кой пръв ще получи подкрепление – Наполеон от Груши или Уелингтън от Блюхер. Груши обаче чакал отделна заповед, за да се върне при императора. Той никога не предприемал инициативата и не знаел дали да продължи да преследва пруските войски, за които не знаел къде точно се намират, или да прояви своеволие и да се върне при Наполеон, спасявайки го от поражение.
Една секунда – толкова размишлявал Груши. Тази единствена секунда решава неговата съдба, съдбата на Наполеон и на света. В следобеда на 18 юни англичаните успели не само да разгромят войската на Наполеон, но и да откраднат касата и каретата му. Той се измъква на косъм от смъртта, но това е най-тежкото наказание за него.
