Раджастан е най-обширният по площ щат в Индия. Той граничи на запад с Пакистан, на югозапад с Гуджарат, на югоизток с Мадхя Прадеш, на североизток с Утар Прадеш и Харяна, а на север с Пенджаб. В щата има дворци и крепости, повечето превърнати в интересни хотели. Там обаче се намира и село, наречено Кулдара, което е обвито в мистерия.
Преди около два века мистериозно изчезва цялото население на Кулдара. Освен всички 1500 негови жители загадъчно се изпаряват и лица от много други близки селища, намиращи се в пустинята Тар. Това става причина през всичките тези години да се зародят най-различни легенди.
Едно от поверията гласи, че всеки, който опита да се настани в някоя от изоставените къщи, бива застигнат от тежко проклятие и скоро умира при загадъчни обстоятелства.
Според същата легенда през осемнадесети век селото било населено главно от общност на сговорни и работливи брахмани Паливал /представители на една от висшите касти в Индия/.
Трудейки се неуморно и задружно, те успели да развият земеделието и да забогатеят. Така царяло благоденствие в цялото село, а заедно с това местните пълнели хазната на град Джайсалмер.
Всички живеели щастливо, докато един ден се случило нещо. Махараджата на Джайсалмер се влюбил безумно в прекрасно момиче от Кулдара. Той обявил, че иска да вземе девойката за своя съпруга и заплашил, че ще избие всички жители на селото, ако тя не се съгласи.
Тъй като хората от селото много обичали момичето, но и не искали да изгубят живота си, те предпочели да напуснат завинаги пределите на населеното място през една непрогледна нощ.
Местните хора проклели махараджата и всички, които биха си позволили да влязат в някогашните им домове. След като селото се опразнило, мнозина правили опити да се заселят в празните жилища. Усилията им обаче били увенчавани с неуспех и дори смърт.
Днес хиляди хора идват да разгледат изоставеното село Индия. Някои от тях се кълнат, че нощно време призрачни фигури бродят из Кулдара, опитвайки се да се върнат обратно по домовете си. Тези твърдения са и причината легендите за празното село да се запазят живи.
