Най-противоречивите екзекуции в САЩ

Екзекуции

Спорът „За“ или „Против“ прилагането на смъртното наказание датира от началото на прилагането на тази крайна мярка. Всяка от страните има своите доводи и мотиви и те често се сблъскват една с друга в разгорещени спорове.

Въпреки че противниците на смъртното наказание се увеличават с всяка изминала година, най-тежкото наказание се радва на широка подкрепа в границите на САЩ. Според проучване на Галъп от 2009 година близо 65 процента от жителите на Америка подкрепят смъртното наказание.

Разбира се, тези две трети от американците са „За“ смъртното наказание, но когато то безсъмнено и доказано е заслужено. Хората искат да знаят, че престъпникът, който получава смъртоносната инжекция, или се „изпържва“ на електрическият стол, е истинският виновник. Защото в американската съдебна система са направени не една и две грешки.

Смърт

Ето и някои от най-противоречивите и оспорвани смъртни присъди с последвали екзекуции в САЩ:

Тереза Люис – 2010 година

Тереза Люис е първата жена, която получава смъртоносна инжекция на територията на щата Вирджиния. Люис е обвинена за това, че е платила на двама наемници да убият съпруга ѝ и доведения ѝ син. Убийствата са били направени през 2002 година.

Вината на Тереза в заговора за убийството на близките ѝ е безспорно доказана. Това, което разбунва общественото мнение е факта, че Тереза Люис има коефициент на интелигентност от 72 точки. Това е само с две точки над границата, под която хората биват обявявани за бавноразвиващи се.

По съвет на адвоката си Тереза се признава за виновна, като се надява на снизходителност. Вместо това е осъдена на смърт. Редица публични личности, в това число и писателят Джон Гришам, се обявяват против изпълнението на присъдата ѝ.

Дух

Те изпращат стотици молби за помилване до губернатора на щата Вирджиния Боб МакДонел, но всички биват отхвърлени. Тереза Люис е умъртвена чрез смъртоносна инжекция на 23 септември 2010 година. Физическите извършители на убийствата са осъдени на доживотен затвор.

Карил Чесман – смъртна присъда без убийство – 1960 година

Присъдата на Карил Чесман е една от най-противоречивите смъртни присъди за 20-и век.Противниците на смъртното наказание смятат, че тя е емблематична и разкрива несъвършенствата на съдебната система в САЩ.

Чесман е осъден на смърт за грабежи, придружени с отвличания и изнасилвания. Престъпленията са извършени през 1948 година.

Членовете на съдебното жури приемат, че Карил Чесман е нанесъл на телата на жертвите си толкова насилие при отвличането и изнасилването им, че то е съпоставимо с умъртвяване и трябва да бъде разглеждано като такова.

Ужаси

Съдът го осъжда на смърт. От килията на смъртника, в която затворникът прекарва близо 12 години, Чесман издава книга с мемоарите си, в която твърди, че е направил самопризнания в следствие на упражнено насилие по време на първоначалните разпити.

Присъдата му изправя на крака противниците на смъртното наказание. За отмяна на екзекуцията на Карил Чесман се обявяват бившата първа дама Елинор Рузвелт, писателят Рей Бредбъри, поетът Робърт Фрост. Екзекуцията на Чесман е отлагана общо осем пъти. Поради нещастно стечение на обстоятелствата престъпникът не успява да се възползва от девета отсрочка.

На 2-и май 1960 година Чесман е вкаран в газовата камера на затвора Сан Куентин. Надзирателите пускат токсичния газ. В този момент идва позвъняване от канцеларията на адвокатска фирма, която се обажда, за да съобщи, че федерален съдия е издал заповед за отлагане на екзекуцията. Обаждането закъснява с няколко секунди, които се оказват фатални за Чесман – той поема няколко глътки смъртоносен газ и малко по-късно издъхва.

Бруно Хауптман: Бебето Линдбърг – 1932 година

Гроб

Отвличането и убийството на 20-месечния син на Чарлз и Ан Линдбърг през 1932 година е обявено за „Престъплението на века“. Две години след престъплението полицейските власти арестуват немския имигрант Бруна Хауптман. Хауптман е заловен да харчи част от парите за откупа, който семейство Линдбърг плащат на похитителите, преди да се разберат, че бебето е мъртво.

Разбира се престъплението на века може да доведе само до съдебния процес на века. По време на цялото дело Бруно Хауптман поддържа тезата, че е невинен. Последвали анализи на част от доказателствата, показва че те не са съвсем издържани.

От дистанцията на времето става ясно, че част от свидетелските показания, които изпращат Хауптман на електрическия стол, не са съвсем достоверни. Има и допълнителни пропуски. Необяснима остава липсата на отпечатъци от обвиняемия на мястото на престъплението.

Вдовицата на Хауптман се бори до смъртта си през 1994 година, за да докаже, че мъжът ѝ не е извършил престъплението, в което е обвинен и за което е екзекутиран.

4
Общо 7 гласували
5 2
4 3
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати