Африканските племена са нещо изключително далечно и екзотично за нас. Научавайки за техните традиции, ние попадаме в доста странен и по-скоро нереалистичен свят, съпоставяйки го с нашето ежедневие.
Такава е например традицията на едно от многото местни племена в Африка. Когато дадена жена в него реши, че иска да има бебе, тя отива под дърво и сяда сама. Там дълго слуша, за да чуе песента на детето, което иска да дойде.
Когато това стане, тя се връща при бъдещия баща на бебето и му казва каква е чутата от нея песен. И когато правят любов, за да заченат физическата форма на това бебе, през по-голямата част от акта те пеят песента на бебето, с което го канят в своя свят.
Така за рождена дата на бебето се смята не денят, в който се родило, не денят, в който е заченато, а този, в който майката си е помислила за него за пръв път.
Когато жената вече е бременна, тя продължава да пее песента на бебето на акушерките и възрастните жени в селото. Това е за да може и те да го приветстват с неговата песен, когато се роди.
Когато детето се роди, практиката продължава. В тежки моменти за него, ако се удари или нарани, някой от племето му помага и му пее неговата песен. Докато расте и преминава през важни етапи от живота си или постига успехи, отново бива приветствано с тази песен.
И обратното – когато вече в съзнателния си живот този човек извърши нещо лошо и неприемливо, бива привикан в центъра на кръг от всички хора в племето, които отново му пеят неговата песен.
Това е неговото т.нар. наказание. По този начин те му припомнят неговата идентичност, като му помагат да разпознае своята песен.
Хората от племето не знаят значението на думата наказание. Те вярват, че любовта и вглъбяването в идентичността помагат на човек да поправи поведението си. И когато разбереш кой си, вече нямаш желание или необходимост да правиш неща, които биха наранили някой.
