Италианката Леонарда Чанчули е една от най-известните жени-серийни убийци. Чанчули е позната още като Сапунджийката от Кореджо. Начинът, по който тази приятна дама на средна възраст се е сдобила с прякора си, е повече от ужасяващ.
Леонарда Чанчули е родена на 14-и ноември 1893 година в италианския град Монтела ди Авелино, Кампаня. Леонарда е нежелан плод от изнасилването на майка си и израства без обич и ласка. В юношеските си години дори прави два опита да се самоубие.
През 1914 година Чанчули се омъжва за държавния чиновник Рафаело Пансарди, въпреки неодобрението на семейството си. Младото семейство се установява в град Вултуре, Южна Италия, където живее до 1930 година. Голямото земетресение от 1930 година разрушава дома им и Леонарда и съпругът ѝ се установяват в Кореджо, където предприемчивата италианка отваря малък семеен магазин.
Семейният живот носи на Леонарда 17 бременности. Три от тях завършват със спонтанен аборт, а десет от децата си италианката губи, докато са още невръстни деца. Четири деца оцеляват и Чанчули се заклева да бди над тях и да ги предпазва с всички сили.
През 1939 година най-голямото дете на Чанчули – Джузепе бил достигнал до възрастта, която позволява да бъде привикан в армията. Страхът, че може да загуби още една рожба прояждал душата на Леонарда и тогава тя получила прозрение: Ако друг заеме мястото на сина ѝ в отвъдното, това ще възстанови баланса на нещата и Джузепе няма да замине на фронта.
Противно на очакванията италианката не била ревностна католичка, а често залитала към окултното и окултните практики. Леонарда се съветвала с врачки, гадателки, екстрасенси и дори сама имала славата на гадателка. Именно тази слава е причината съседката ѝ Фаустина Сети да потърси помощ от нея.
Фаустина Сети била застаряваща самотна мома, която потърсила услугите на Чанчули, за да си намери съпруг. В нейно лице неуравновесената италианка съзряла идеалната жертва, която да замести сина ѝ в отвъдния свят. Чанчули съставила ужасяващ план и хладнокръвно го привела в действие.
Първо убедила Сети, че ще ѝ намери съпруг, но от далечен град, наречен Пола. Леонарда посъветвала съседката си да не казва на никого за заминаването си, а просто да остави писмо за близките си, в което да ги увери, че е добре. Фаустина изпълнила заръката на приятелката си без да подозира, че по този начин подписва смъртната си присъда.
Предала писмата на Чанчули, за да ги изпрати, а после двете се почерпили с по чаша вино. Виното на Сети било натъпкано приспивателни и когато те подействали, Леонарда насякла приятелката си с брадва, събрала кръвта ѝ в леген и скрила останките от тялото ѝ в семейния килер.
На другият ден убийцата хладнокръвно събрала парчетата от трупа на Фаустина, сложила ги в дълбок съд и ги заляла със сода каустик. От тленните останки на доверчивата съседка излязъл чудесен сапун, който Сапундижийката от Кореджо продала изгодно в семейния си магазин.
Кръвта на Хаустина била изсушена. Тя се превърнала в специалната съставка на прословутите чаени кексове, които Леонарда приготвяла. Благодарение на кръвта те придобили чудесна хрупкава текстура и били високо оценени от клиенти, приятели, съседи и дори собствения ѝ съпруг. Разследването е показало, че Леонарда е успяла да се докопа и до спестяванията на жертвата си.
Смъртта на Фаустина дала някои зловещи предприемачески идеи на убийцата. Когато сапунът и кексчетата свършили, Леонарда изведнъж получила второ видение: Дева Мария ѝ доверила, че трябва да принесе по една жертва за всяко от децата си. Така съседката ѝ Франческа Соави се превърнала в следващата Й жертва.
Соави била подмамена, подобно на Сети, да напише писма на близките си, че заминава надалеч, за да си търси работа. След което се почерпила с подправено с приспивателни вино и завършила съществуването си по същия начин – безмилостно насечена и превърната в сапун и кексчета.
Престъпленията на серийната убийца започнали да се разплитат, когато близките на третата ѝ жертва Вирджиня Качиопо се усъмнили в изчезването ѝ. Вирджиния срещнала смъртта си подобно на първите две жертви на Сапунджийката от Кореджо, но нейните близки, които често я виждали да посещава Леонарда, изказали съмненията си в местната полиция.
Леонарда признала за престъпленията си още при първите разпити. Съдът я осъдил на 30 години затвор и 3 години в заведение за душевно болни. Сапунджийката от Кореджо излежава цялата си присъда, но когато през 1970 година е преместена в клиника за душевно болни, тя получава мозъчен кръвоизлив и умира.
Музеят по криминология в Рим още пази образци от сапуни, които една от най-жестоките серийни убийци в историята е произвеждала от останките на жертвите си.
