Родопите е планина, изпълнена със свежия полъх на тайнствени истории. Митовете и легендите за причудливите места в нея са като във вълшебните приказки. Така е и с Чудните мостове.
В подножието на връх Голям Персенк, в красивата долина на река Еркюприя, някъде в Западните Родопи на 1450 м надморска височина, се намират Чудните мостове. Сред вековните иглолистни дървета се извисяват три скални моста, изцяло дело на майката природа.
Най-големият от мостовете е дълъг почти 100 метра. Той се състои от три арки. Най-внушителната се издига над пропаст дълбока цели 43 метра. Надолу, по течението на реката, е вторият по големина мост.
Той прилича повече на тунел и е дълъг 60 м, с обща височина 50 м, като само на арката - 30 м. В третия, най-малък мост, изчезват водите на реката. Появяват се отново 3 метра по-натам. Подобен тип скално образувание в географията е познато като понорна пещера.
Освен с уникалната си форма, Чудните мостове са известни и с легендата за създаването им. Преди много години в землището на намиращото се в близост село Забърдо се появил змей. Години наред пастирите страдали от набезите му по стадата им. Накрая решили да се отърват от него с хитрост.
Пастирите натоварили едно магаре с прахан - сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво. Запалили го и го изпратили срещу лакомия змей, който веднага го глътнал.
Праханът обаче бавно и мъчно започнал да го изгаря отвътре. Змеят се свил от болка в малка дупка в земята. Огромното му тяло разширило пролуката, а след години, когато костите му изгнили, останали огромните сводести мостове. Така се появили Чудните мостове.
Друга легенда разказва за змей горянин, който бил владетел на огромни скали, простиращи се тук навремето. Той бил прокуден от хората и се скрил в своята хралупа, намираща се в тези планини. От мъка той заплакал.
Вместо сълзи обаче от огнедишащите му ноздри избухнала експлозия и в планината се появили кратери, за които хората казват, че са белите кости на змея.
