Будисткият медитиращ монах Даши-Доржо Итигелов е успял да спечели битката със смъртта, след като почти 100 години от кончината му неговото тяло не се разлага и той изглежда като жив.
Феноменалният случай е открит в Бурятия при обществото на медитиращите лами, които говорят за мъртвеца все едно е още жив.
Даши-Доржо Итигелов, известен сред монасите като Пандито Хамбо Лама, е увековечен в позата на лотос и приема посетители само с разрешението на монасите лама.
Според легендата Даши-Доржо е пристигнал при монасите през 1867 г., за да посвети живота си на духовната практика.
В едната си ръка той е носил тояга, а в другата човешки череп.
Успял е да направи силно впечатление на монаси лама и те му предложили стипендия от 5 рубли на месец, а жителите на околните села плащали за него данък, освобождаващ го от военна служба.
Известно е, че малко преди смъртта си през 1927 г. Пандито Хамбо Лама извикал своите ученици и им обещал, че няма да ги напусне и един ден ще се завърне.
Монахът помолил да му бъде прочетена Харе Намши – молитва "благопожелание за отиващия си", която се произнася над мъртвите.
Всички присъстващи отказали - затова Итигелов я зачел сам, след което го последвали и учениците му.
Под нейните думи Хамбо Лама си отишъл от живота на 75-годишна възраст.
Монахът бил погребан, седящ в позата на лотос, и въпреки че будистите нямат практика да посещават гробовете на предците си, Хамбо Лама им завещал да извадят тялото му след 30 години.
Първата ексхумацията на монаха била извършена през 1955 г. с тайното разрешение на властите. Тогава с учудване било забелязано, че по тялото няма никакви признаци за разлагане.
Пандито Хамбо Лама бил преоблечен и погребан наново.
След наводнение през 1973 г. тялото било отново извадено от гроба, а на на 10 септември 2002 г. с разрешението на властите останките на монаха са преместени в Иволгинския дацан.
Свидетели разказват, че косата и ноктите му не растат, но цвета на кожата му не се е променил от времето, когато будистът е бил жив.
Будистите монаси лама забраняват на науката да изследва тялото, защото смятат, че тя няма място в духовните дела.
