Маргарет Тачър

Пет големи мита за Маргарет Тачър

Желязната Лейди си отиде от този свят на 87 годишна възраст. Маргарет Тачър беше противоречива личност. Възхвалявана от мнозина, хулена от мнозина, критикувана и мразена, уважавана и боготворена – първата жена премиер в историята на Великобритания и Европа остави незабравимо наследство. Нейната сила на духа и решителност бяха пример за подражание на много жени и мъже, не само на територията на Обединеното Кралство, но и по цял свят.

Когато в началото на 70-те години на XX век икономиката на Великобритания е обезкървена от неособено сполучливи социалистически реформи, избирането на жената, израснала в апартамент без течаща топла вода, изглежда като акт на отчаяние. Желязната ръка и твърдост, както и смелите икономически и социални реформи, които тя ще предприеме, ще върнат водещата икономическа позиция на Великобритания на европейския и международен пазар.

Лондон

Само от позицията на времето ще можем да оценим смелостта и предприемчивостта, които Маргарет Тачър е притежавала. С решителните си действия и противоречиви реформи, Желязната лейди предизвика революция в социалния ред във Великобритания и преобразува световната политика в Съветската империя. Какво се е криело зад маската на Желязна Лейди, която с твърда ръка управлява могъщата Английска империя? Нека да развенчаем най-големите митове за Маргарет Тачър.

Старомодна моралистка, твърде претенциозна и тесногръда.

В обществото остава впечатлението, че Желязната лейди е една претенциозна моралистка, която обича да поучава другите. Хората, които имат щастието да я познават отблизо, определят това твърдение като смехотворно. Ценителят на женската красота, бившия френски президент Франсоа Митеран ще я опише като „Бриджит Бардо, но с очите на Калигула“ в мемоарите си.

Франсоа Митеран

Маргарет Тачър е притежавала особено цветисто чувство за хумор, според близките си. Извънбрачните афери, в които от време на време са се забърквали някои от колегите й, не са я притеснявали или смущавали. Това, което Тачър не е толерирала, е предателството или малодушието.

В това, са се уверили членовете на тайна среща, организирана без нейно знание от Министъра на икономиката, с който са имали спорове. Леко подпийнала, г-жа Министър-председател на Великобритания нахълтала непоканена на срещата, изритала обувките си и удобно подвила крака на канапето, след което се обърнала към присъстващите с думите: „Е, господа, да приключим с това веднага, нали? “. Спорът е уреден бързо и в нейна полза.

Борец до край, никога не отстъпва

Мини

Има битки, които могат да бъдат спечелени, и такива, които не си струва да бъдат спечелени на всяка цена. Има и битки, които могат само да бъдат загубени. Гениалните стратези правят разликата между тези битки и избират само тези, които могат да бъдат спечелени.

Именно това е стратегията на Маргарет Тачър. Не е вярно, че никога не е изгубила битка. Просто тя безпогрешно избираше да води само онези, които може да спечели. Желязната лейди отстъпваше в сражение само, ако това означаваше, че после ще спечели войната. Като войната с Националния съюз на миньорите.

Когато през 1981 г. най-мощния британски синдикат заплашва правителството на Тачър с национална стачка, Желязната Лейди безусловно капитулира пред исканията им, въпреки предупрежденията на съветниците.

Отнема й три години за да се подготви за нов сблъсък с тях. През това време правителството изработва схеми за вкарване на стратегически химикали в електроцентралите, за да работят, натрупва запас от въглища, инфилтрира агенти на MI5 в миньорските среди, дори променя законите за профсъюзната дейност.

Газ станция

През 1984 г. миньорите отново отправят искания към правителството на Тачър, като очакват бързо разрешение на конфликта и лесна победа. В продължение на цяла една година Великобритания следи със затаен дъх кой ще отстъпи пръв. В това време Маргарет Тачър настъпва хладнокравно и последователно, за ужас на стачниците. Нито синдикатите, нито лейбъристите ще успеят да възстановят предишната си сила и позиции.

Никой нямаше да се противопостави на Великобритания под нейно ръководство

След щурмуването на британското посолство в Иран, редица медии излязоха със заглавия, че подобно нещо нямаше да се случи, ако Желядната Лейди все още беше начело на страната. За жалост, това не е така.

През 1984 по време на демонстрация пред либийското посолство в Лондон, при стрелба от сградата на посолството е убит млад британски полицай. Маргарет Тачър позволява на убийците на британския военен да се измъкнат безнаказано от страната, въпреки унищожителните критики на местната преса. Защо? Защото се притеснява, че евентуален процес срещу либийците може да отприщи вълна от насилие и отмъщение срещу британските граждани в Либия.

Ревностен противник на Обединението на Европа

Европарламент

Наистина Маргарет Тачър е известен евроскептик, но през по-голямата част от политическата си кариера тя е един от най-ревностните защитници на обединението на европейските държави. Именно тя повежда фракция на консерваторите в кампанията Гласувайте с „Да“ на референдума за присъединяване на Великобритания към Европейската икономическа общност (предшественикът на Европейския съюз) през 1975 г.

По нейна инициатива е приет и Актът за единна Европа от 1986 г, който ревизира Римския договор и разширява властта на Европейската икономическа общност.

Когато на дневен ред изниква въпросът за единна европейска валута, Тачър забравя позицията си на заклет еврофил, защото според нея тази идея не е от интерес на Великобритания. Великобритания няма приятели, тя има интереси, които Маргарет Тачър ще защитава със зъби и нокти.

Според Желязната лейди, въвеждането на единна европейска валута ще изисква единна европейска икономическа политика и ще остави правителството на Великобритания без достъп до ключови икономически инструменти. Историята категорично доказа правотата й.

Еврозона

Тачъризмът е виновен за глобалната финансова криза

Маргарет Тачър е известен поддръжник на дерегулирането и минималната държавна намеса в частния бизнес. Но дерегулирането, което тази забележителна дама проповядва, няма нищо общо с липсата на надзор. Именно липсата на надзор доведе до рухването на Уолстрийт и гробалната финансова криза.

Това, което направи гениалната британка, беше да приложи върховенството на закона. Дерегулацията, която правителството на Тачър защитаваше, се изразява в регулация, която да помага на свободните пазари да функционират правилно (а не чиновник да определя какви коли да карат британците), както и строги банкови регулации.

Безконтролното увеличаване на вътрешните и външни дългове, които се случиха в редица западни държави след нейното управление, биха я изкарали от кожата й. Желязната лейди, която е израснала в апартамент над бакалницата на баща си, в който дори не е имало течаща топла вода, в Грантъм, Южна Англия, беше твърдо убедена, че успехът на икономиката се крие в спестовността, спечелените с труд пари и балансираните бюджети, захранвани от частна инициатива.

4.3
Общо 10 гласували
5 6
4 1
3 3
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати