Най-драстичните еволюционни промени се случват в продължение на дълги периоди от време, но ефектът от тях може да се види сравнително скоро след настъпването им.
Д-р Стюарт от университета Борнемут има голям принос в нарастващия обем на работа, която показва как развитието и еволюцията на екосистемата трябва да бyдат взети под внимание, когато се спекулира между различните геоложки епохи.
Неговата работа е да определи или по-точно да локализира ледената епоха, времената на еволюцията на животинските видове и как палеоекологичните данни могат да се използват като доказателство за това какво може да се случи в бъдеще за нашия вид.
Поглеждайки назад, към времето на динозаврите или дори по-назад, до съществуването на едноклетъчните организми, виновни за произхода на живота, става очевидно, че екосистемата съществува от преди повече от 65 милиона години.
Д-р Стюарт изучава ефективното взаимодействие между древните екосистеми, палеоекология и еволюцията на хората и други организми през последните 100 000 години. Той взима пред вид всичко, изкопано в обекти от пещери в Белгия до пустинята на Абу Даби, където се изправил пред най-необичайното предизвикателство – изкопаване на цял скелет на кит.
Стюарт взима съществуващите знания на географското разпределение на растителни и животински видове през периоди на затопляне и охлаждане, и през последните ледникови периоди, за да осигури информация за модерната човешка еволюция, за изчезването на неандерталците и други сродни видове.
Неандерталците са живели от над 200 000 преди около 30 000 години и се развивали в Европа и Азия, докато съвременните хора (Хомо сапиенс) се развиват в Африка.
Чрез изследване на възхода на първите европейци, наскоро се открива нова група на мистериозни братовчеди на неандерталците, които живеели на огромно пространство, от студената шир на Сибир до тропическите гори на Индонезия. Тяхното по-специфично изследване е възможно да се създаде по-добра представа за това, което сме.
Ключово прозрение в това проучване, проведено заедно с проф. Крис Стрингър от Лондон, шеф на Природонаучния музей там, идва от разбирането за важната роля на убежището. То е променяно спрямо промените във времето, т.е. затопляне-застудяване-затопляне. Това оказва огромно влияние влияние върху еволюционното бъдещето на вида.
Еволюция претърпяват и самите човешки видове. Сегашните жители не са същите като оригиналните групи, в резултат на променливите генетични мутации.
Когато ледената епоха свършва, различните популации хора и животни започват да се сливат отново, но никога не успяват да се слеят както преди, като една и съща група. Този процес води до важните еволюционни промени, които в крайна сметка могат да доведат до произхода на нови видове и изчезването на другите.
В крайна сметка това обяснява защо хомо сапиенс все още са тук, а нашите архаични човешки братовчеди са изчезнали преди около 30 000 години.
