Залмоксис и тайната на безсмъртната душа

Тракийски светилища

Тайнствено светилище на тракийските гети вече 2500 години ревниво пази тайната за жестоки жертвоприношения и кървави ритуали. Откритият от археолози скален комплекс, който се състои от редица светилища, олтари, култови площадки и ями разказва истории за езически вярвания и жестоки ритуали от преди Христа.

На по-малко от 35 километра югоизточно от Силистра, близо до село Стрелково се намира каменния храм, където древните траки са отдавали почитта си пред цар Залмоксис. Популярността на този тракийски жрец била толкова голяма, че надминавала дори тази на гръмовержеца Зевс.

Историята за обожествяването на тракийския роб издигнал се до бог е изключително интересна. Първите сведения за живота на тракиеца идват от гръцкия историк Порфирий, в неговото описание на живота на Питагор.

В разказа си историка пише: “Той имал още едно момче (т.е. роб), на което името било Залмоксис, понеже, преди когато се родило, било поставено в меча кожа, която траките наричат „залмос“. От описанието на елинския историк не стана ясно, кои са родителите на Залмоксис.

Пещери

Според Порфирий, бъдещия тракийски бог попаднал по неизвестен начин в къщата на Питагор на остров Самос. По-късно забогатял, откупил свободата и известно време пътувал на територията на древната Египетска империя, където научил много за египетските схващания за безсмъртието на душата и митичните им учения.

Когато се уморил от скитания в далечни земи и събиране на знания, Зелмоксис се завърнал в родните земи в долината на пресъхналата река Табан (Тайбан). Скалният комплекс, който провъзгласилия се за бог тракиец обитавал, се намира само на около 35 километра от град Силистра, на границата на общините Алфатар и Кайнарджа.

Той донесъл на траките, населващи тези земи тайната на задгробния живот и безсмъртието на душата. Според учението, което той проповядвал, след смъртта душата отива при Зелмоксис, където се радва на безсмъртие и охолен задгробен живот.

Четири са ритуалите, които се свързват с този тайнствен тракийски жрец. Те са събиране в андреона (стая предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище на жреца, или пещерата, човешки жертвоприношения и стрелба с лък към небето.

Първият ритуал – събирането в андреона, е било предназначено само за мъже. Там, според историческите сведения :“..е научил първенците сред астите да се събират и пируват, като твърдял, че нито той, нито тези които са като него ще умрат“.

Тракийски пещери село Срелково

След завръщането си от Египет Залмоксис построил подземна стая в скален масив. Там, според преданията той се усамотявал за четири години, за да се появи жив и здрав на петата пред траките, като по този начин искал да ги убеди в безсмъртието на душата. Връщал се сред вярващите само в деня на пролетното равноденствие, за да им помогне да предадат посланията си на боговете.

Водени от Залмоксис, траките са правели човешки жертвоприношения на всеки пет години, като са изпращали най-личния, хубав и надарен младеж да „предаде“ желанията им на бога. Според сведенията, които можем да намерим в „Историята“ на Херодот, пратеникът е бил захвърлян от високо върху наострени колове или копия.

Зелмоксис е следял ритуала от каменния си трон в едната от естествените пещери край село Стрелково, в долината на древната река Табан. Ако младежът издехнел веднага набучен на копията, това се е смятало за добър знак.

Зелмоксис и последователите му, смятали, че мигновената смърт на пратеника е означавала, че боговете са били доволни от принесената жертва.

Когато жертвата не издъхвала веднага, това е било тълкувано като знак, че богът не желаят да приберат душата на нещастника при себе си и всички траки се разграничавали от него. Трябвало е ритуала да се повтори, докато богът не бил удовлетворен от принесената жертва.

Първоначалните разкопки на свещения храм в пещера „Баджалията“, най-голямата естествена кухина в открития скален комплекс, предполагат, че тези пещери са били обожествявани много преди кулата към Залмоксис.

Находките от керамика свидетелстват за древни религиозни култове от преди повече от 500 г, края на каменно-медната епоха. Истинското обожествяване на това място обаче е настъпил много по-късно, най-вероятно около VI-V век преди Христа, когато Залмоксис е донесъл мистичната тайна за безсмъртието на душата.

4.1
Общо 13 гласували
5 7
4 3
3 0
2 3
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати