По време на Елизабетинската епоха, наред с научните открития са процъфтявали и суеверията. Историците смятат, че по време на келтската ера традицията за правене на лекарства се е предавала от жена на жена, от т.нар. жрици. Старите и мъдри жени на Елизабетинската епоха са били идентифицирани като вещици и медицината им се е смятала за магическа отрова. За да разберете интересните поверия по време на Елизабетинската епоха, продължете да четете.
Елизабетинската епоха е важен период в историята на Англия. Известна е и като Ренесанс. По време на този период се въвеждат много открития и нови идеи. Тогава се създава и печатарската технология. Хората проявявали интерес към различни науки и изобретения. През този период науката набрала пълни сили, което обаче довело и до вярата в свръхестественото и поверията.
Корени на суеверията по време на Елизабетинската епоха
Суеверията по време на Елизабетинската епоха се базирали на различни традиции и убеждения. Историците смятат, че много от традиционните английски обичаи носят произхода си чак от митовете и поверията от т.нар. тъмна епоха. Игнорирането и страха от непознатото, комбинирани с погрешни концепции, довели до вярата в различни суеверия по време на Елизабетинската епоха.
Вещиците на Елизабетинската епоха
Суеверията и вярата във вещици и вещерство били в своя разцвет по време на тази епоха. Хората вярвали в свръхестествените сили на вещиците и това довело до създаването на най-различни суеверия. Обикновено жените са се свързвали с вещерството. По време на Елизабетинската епоха около 247 жени били осъдени заради слуховете, че се занимават с магъосничество. Хората приписвали разните неприятности, като бубонната чума, неурожаите, лошата реколта и смъртта по животните като дело на вещици. Смятало се е че те били стари прегърбени жени, отглеждащи черни котки, вълци, ръмжащи кучета и гарвани.
Суеверията на Елизабетинската епоха
Тук са изброени някои от суеверията, съпътстващи всекидневния живот на хората, живяли по онова време.
Елизабетинците смятали, че вещиците могат да летят и да достигат до иначе невъзможни места, използвайки метли. (Метлата е била сред най-често използваните от жените домакински средства).
Смятало се, че затъмнението е дяволски знак, вещаещ зло.
По време на Елизабетинския период се създал обичая да се казва „наздраве” (на англ. „Бог да те поживи”) след кихане. Вярвало се е, че като си отвориш внезапно устата дяволът може да влезне в тялото ти.
Елизабетинците смятали, че черна котка да ти мине пътя е лош знак. (Вероятно защото черният цвят се е асоциирал с дявола, а котката е била домашен любимец на вещиците).
Също така се вярвало, че седмия син на седмия син притежава свръхестествени сили.
Ще можете да видите изображение на бъдещия си съпруг като сложите игла на карфица под възглавницата си в нощта на Деня на влюбените.
Изразът да „чукам да дърво”, за да се предпазим от очите на Сатаната, също е тръгнал от тази епоха.
Минаването под стълби се е смятало, че носи лош късмет, тъй като те били свързвани с бесилки и екзекуции.
Разсипването на сол или пипер също е носело лош късмет. (Може би защото по онова време подправките били много скъпи).
Елизабетинската епоха е отбелязала растеж не само по отношение на наука и технология, но също така е постигнала успехи и по отношение на изкуство и литература. Позната е като ерата на Ренесанса. Но наред с тези успехи процъфтяват и суеверията. Шекспир ги е използвал в пиесите си Макбет и Хамлет, в които се споменават така характерните за този период духове и вещерство.
