Забележителна личност, доктор, философ, архитект и поет, Имхотеп е представител на древен Египет, а защо не и на света днес. Съществуват причини, поради които се вярва, че той може да е бил Йозеф, който е описан в Библията. Запомнен е заради множеството добрини, които е свършил за човечеството.
Като погледнем назад към историята ще отрием, че има хора, които просто се открояват и поради една или друга причина привличат вниманието върху себе си. За този факт съществуват различни мотиви, но един от тях е че човекът, за който става въпрос, е направил нещо за напредъка на обществото, а и като цяло - за напредъка човечеството. Разбира се има и такива хора, които са запомнени за това, че са се опитали да разрушат човешкия род, но личността, към която искаме да насочим поглед днес, е дала най-доброто от себе си с цел подпомагане на своя крал и народ.
Имхотеп е една от най-интересните фигури в египетската култура. Името му означава „този, който идва с мир”. Служил е на Джосер - крал от трета династия, бил е везир на фараона и се твърди, че е най - великият жрец на бога на слънцето Ра. Смята се, че освен че е бил поет и философ, той е бил и първата личност в историята, действаща като физик, както и че е първият архитект. След смъртта си бива провъзгласен за божество - един от малкото обикновени граждани, на които е оказана такава чест.
Имхотеп също така е бил и изобретател. Макар да няма директни доказателства, се твърди, че той е може би първият човек, изобретил папирусния свитък. Даже и това да не е така - той със сигурност е първата личност, за която се знае, че го е използвала.
В ролята си на най-приближен на краля той вероятно е този, който е проектирал гробницата на фараона - Джосеровата пирамида, позната и като Стъпаловидната пирамида - която се намира в Сахара и която е построена някъде около 2630-2611 пр. Хр. Другото, което се твърди, че е въвел, е проектирането на колони в архитектурата.
Едно от нещата, с които е станал най-известен и които са му приписали ролята на божество след смъртта му, е използването на медицината. Смята се, че той е откривателят на египетската медицина, а за известността му допринася и факта, че не е използвал магия в медицинското си лечение. Диагностицирал е и е лекувал над двеста болести, извличал е лекарствата от растенията, известен е и с изпълняването на операции и зъболекарски намеси. Бил е запознат с циркулацията на кръвоносната система, знаел е къде се намира всеки витален орган, както и за какво служи той.
Твърди се, че майка му е наполовина богиня, светица покровителка на Египет, което също е допринесло за обявяването му за божество.
Имхотеп е станал богът на медицината и изцерението, а когато гърците нападат Египет те го богославят и му построяват храмове, виждайки в него своя собствен бог на изцерението - Асклепиус.
В течение на времето легендата и престижа на Имхотеп само нараствали, а гръцките храмове, построени в негова чест, се превърнали в места за медицинско обучение.
Друг интересен факт, който си струва да се спомене, е че много хора вярват, че Имхотеп всъщност е библейският Йозеф.
Наред с всичко останало името на Имхотеп се свързва и с предричането и предотвратяването на седем годишен глад застигнал земята. Предрекъл е това бедствие от сън, който се е присънил на фараона Джосер и в който богът на Нил проговорил на фараона. Имхотеп е бил единственият, който успял да интерперетира съня.
Всеки с основно библейско познание веднага ще забележи, че тази история е идентична с тази за Йозеф - овчарчето, продадено в робство от братята си, което след многобройни опити стигнало до Египет, където предрекло и предотвратило седем годишен глад и станало главен везир на фараона по онова време, а единствения човек в Египет, който бил над него, бил самия фараон.......... Това наистина подозрително много прилича на живота на Имхотеп. Всеки може да види приликата, а дали става въпрос за един и същи човек... Това, което има значение в момента е онова, което те са ни оставили и от което можем да си извлечем поука.
Съществуват много хора, които обществото ни помни, хора от миналото. Някои помним заради добрите неща, които са направили, а други заради лошите. Имхотеп е запомнен за всички добри неща, които е направил за хората, пък били те и преди много, много години.
