В далечната 1963 г. в местни овчари от Летница решили да си направят нов овчарник. Решено сторено, започнали да копаят и на дълбочина 50-60 см, попаднали на бронзов съд, обърнат надолу. Извадили го и в него намерили сребърни предмети, голяма част от които позлатени. Доволни от находката, те си поделили намереното.
С помоща на лекаря на селото, който бил очевидец на откритието, представител от ловешкия музей събрал ценните предмети. След научна експертиза се оказало, че намеренето съкровище е тракийско съкровище от IV в.пр.н.е.. В него били намерени 23 сребърно-златни елемента за конска амуниция, с богати сюжети. Различават се няколко вида разработки. Има действителни и митични животни, с рамка и фон. Конят, символ на слънцето при траките, е бил на почит тогава.
Траките са вярвали в безсмъртието, почитали са Земята, Слънцето и Луната. В чест на Земята и като дар на боговете, те заравяли скъпи сервизи, накити или конски сбруи.
Откритието ясно показва, че предметите са принадлежали на висш богаташ от времето на одриския владетел Котис I - IVв. пр. н. е. Летнишкото съкровище е едно от най-значителните примери на тракийското изкуство и има голямо принос в изучаването на историята на древните траки.
Сребърните позлатени плочки са уникати както за земите на траките, така и за цяла Европа. Те са с различна форма и на тях са изобразени различни митологични сцени. Главната сцена в тях е свещеният брак на тракийския владетел с Богинята-Майка. В известна енциклопедия на индоевропейския свят именно сцената от плочките от Летница е сложена на корицата, защото се смята, че това е най-красноречивата сцена в изкуството за вярванията на индоевропейците.”
Любопитство предизвиква и илюстрираният процес на подвизите на конника, изграден на някои пластини. На някои той е представен като конник, борещ се с мечки и вълци, а на други замята копието си следван от слугата си. Траките вервали в безсмъртието на душата и по този начин обезсмъртявали владетеля. Неговото лице може да се забележи в много тракийски находки и сюжети.
Летнишкото съкровище е изложено в галериите на Националния Археологически музей.
