1. Ричард Никсън е роден през 1913 г. в Калифорния.
2. Възпитаван е доста строго (майка му е била квакер).
3. По-късно в ученическите си години, спечелва стипендия за „Харвард”, но остава да учи в квакерско училище. Причината е, че стипендията не покрива разходите му, а само таксата в университета.
4. След това спечелва стипендия за Юридическото училище на Университета Дюк.
5. Работи като адвокат и през този период се запознава със съпругата си – Пат. Имат две дъщери.
6. Избран е за член в Камарата на представителите през 1946 г. – това бележи и началото на неговата политическа кариера. Четири години след това, е избран и в Сената, а по време на кампанията, журналист му създава прякора Хитрият Дик (Tricky Dick).
7. През 1952 г е избран от Дуайт Айзенхауер за вицепрезидент.
8. През 1960 г. губи президентските избори от Джон Кенеди, а две години след това и борбата за губернатор на Калифорния.
9. Завръща се на политическата сцена през 1968 г., когато заради обещанието си за достоен изход от Виетнамската война, гражданите го избират за президент.
10. „Доктрината Никсън” е предложение на вече встъпилия президент, а целта е била да се изтеглят американските войници. Войната да се остави в ръцете на виетнамците.
11. Никсън е известен с външната си политика и значителното подобряване на отношенията с Китай.
12. През 1972 г., Никсън отново печели президентските избори.
13. Аферата Уотъргейт е най-запомнящото се събитие от кариерата на Никсън. Става дума за незаконни и некоректни действия от страна на Републиканската партия в предизборните кампании през 1972 г.
14. Представители на щаба на президента Никсън се опитват да монтират подслушвателни устройства в щаба на опонентите, в хотел „Уотъргейт”. Това се случва в нощта на 17 юни през 1972 г. След като облечените като водопроводчици „крадци” са хванати, отговорът на Белия дом за случилото се е, че това е „треторазряден обир”.
15. Разярилият се скандал идва не само от политически некоректното и незаконно деяние, а и от това, че случаят е омаловажен. Пресата има свой информатор, който нарича „Дълбокото гърло”, именно той заявява, че Белият дом, както и Министерството на правосъдието са били замесени в аферата.
16. По време на разследването става ясно, че подслушвателни устройства има и в Овалната стая. Това повежда разследването в съвсем нова посока. Сенатът поисква касетите със записите, но Никсън отказва да бъдат предадени.
17. След множество протести и уволнения, Никсън се съгласява да предаде информацията, но редактирана. Премахнати са важни факти за националната сигурност на САЩ.
18. Все по-трудно става положението на Никсън - важни за разследването факти се оказват „неволно” изтрити.
19. Последното доказателство, което уличава Никсън в това политическо подслушване е касета, на която той и Холдеман (началник на кабинета) говорят за потулване на разследването. Този запис е направен няколко дни след възникването на скандала Уотъргейт.
20. През 1974 г. на 27 юли е открита процедурата по импийчмънт.
21. Никсън е принуден да се оттегли от поста си, тъй като е загубил всякаква подкрепа, подава оставка през август 1974 г. Това е събитие-прецедент в историята на САЩ.
22. Месец по-късно (през септември), новият президент, досегашен вицепрезидент, Джералд Форд, създава документ свързан с бившия вече президент. Според него Никсън не може да бъде съден за никакви престъпления, в периода, когато е бил президент.
23. Никсън никога не се признава за виновен. След края на политическата си кариера започва да пише книги.
24. Бил е запален по боулинга и дори превръща един от басейните в Белия дом (когато е бил президент) в боулинг зала.
25. Обичал е кабинетът му да бъде загряван с камина, не с парно.
26. Умира в Ню Йорк, 1994г.
