Пирамидите и великият Сфинкс, издигащи се величествено в пустинята на Гиза като реликви на изчезнала култура, все още имат неизяснен произход.

Най-голямата пирамида е построена за фараон Куфу около 2530 г. пр. Хр. и до началото на Двадесети век е най-голямата сграда на планетата. За построяването й, е било необходимо работниците да преместят и подредят шест и половина милиона тона каменни блокове, някои по-тежки и от девет тона - с нищо друго, освен с дърво и въже.

Въпросът, кой се е трудил за изграждането на пирамидите и защо, отдавна е част от тяхното очарование. Популяризирала се е идеята, че пирамидите са построени от роби, обслужващи безмилостен фараон, но графити, намиращи се във вътрешната част на монументите на Гиза сочат по-различен произход. Доскоро обаче, невероятното изкуство и златните съкровища на фараони като Тутанкамон са засенчвали усилията на учените - археолози да установят как хора, вероятно от всички нива на египетското общество са били мобилизирани, за да могат да се изградят пирамидите.

Търсейки доказателства в нови, различни направления, като се започне от геоложката история, та до анализ на условията на живот и на животинските останки, египтологът Марк Ленър, сътрудник в Харвардския семитски музей, е на път да даде нов отговор на големия въпрос. Той открива града на строителите на пирамидите и е сигурен в твърдението си, че те не са били роби.

Също така Ленър задълбочено и критично изучава структурата и покритието на Сфинкса и се опитва да разкрие археологическите му тайни: "Виждат се слоеве от реставрация, правена по времето на фараоните" казва той, отбелязвайки, че дори и тогава Сфинксът е бил силно засегнат от ерозия."

За да разбере по-добре различието между естествените скални слоеве, породени от ерозия и тези, от които сфинксът е изграден, Ленър се допитва до геологът Томас Айгнер. Той установява, че скалните слоевете в долния склон на платото, където лежи Сфинксът представляват редуване на твърда и мека скала. По-меките скални пластове са се образували през геоложките епохи, когато областта е била лагуна, обградена от крайбрежен риф и съответно тези слоеве са силно податливи на ерозия.

Айгнер обръща внимание на Ленър, че редуването на твърди и меки пластове в тази част на платото прави лесно извличането на каменни блокове за строеж на пирамидите. Неговият анализ показва, че каменните блокове, използвани за изграждане на храмовете пред Сфинкса са извлечени от ров, който го обгражда от трите му страни. Много от тези блокове, някои от тях с тегло над сто тона, са толкова големи, че съдържат два или три различни геоложки пласта, което позволява на Ленър и Айгнер да проследят произхода им. Ленър установява, че древните египтяни са били и добри геолози, тъй като са знаели как да подредят трите вида скални масива на Гиза на пластове по склона на платото. В резултат, всички пирамиди, които се изравняват в техните югоизточни ъгли, започват от почти същата кота.

Това, което започва да интересува Ленър повече от въпроса за това как египтяните са построили пирамидите е, казва той "как пирамидите са построили Египет"?

В търсене на отговора, той открива два древни града, разположени един до друг. Първият е разположен по един структуриран начин, като че ли е нараствал бавно във времето. Ленър счита, че това е мястото, където са живяли постоянните работници. Другият град е във вид на дълги галерии, разделени от улици и е разположен северозападно от великата стена. За главната му улица, Ленър казва, че е "почти като модерна улица". Неговият екип дори открива царски дворец съдържащ белези, датиращи от времето на Куфу и неговите наследници.

Ленър се съгласява, че всяка галерия включва елементи на типична египетска къща - с носещи колони, повече общи помещения, както и задна кухненска част. Идентифицирани са също огромни количества кости от едър рогат добитък, овце, кози Това е доказателство, че тук са живяли много хора - вероятно не роби или общи работници, а квалифицирани работници, които са се хранили като царе, с обилни количества от най-доброто месо.

Ленър счита, че египетското общество е било организирано като феодална система, в която почти всички извършват услуги, които дължат на господаря. Египтяните наричат тази система "бак", като всички дължат услуги на хората над тях в социалната йерархия, дори и лицата на най-високи длъжности.

Констатациите на Ленър доказват, че древните египтяни са били още по-напреднали в тяхната социална организация в този период, отколкото се е смятало. Фараоните са стояли на чело на една нация, може би първата голяма цивилизация.