Деветашката пещера се намира в Деветашкото плато, в близост до град Ловеч и е дълга над 2440 м и висока 60 метра. Красотата и величествеността й я правят една от най-големите пещери в България, за съжаление не достатъчно известна и посещаема.
Първите данни за пещерата са направени от пътешественик на име Дж.Бейкър през 1877 г, но у нас тя започва да бъде разглеждана и проучвана доста по-късно едва през 1921 г от Гаврил Кацаров. Поради огромния обем на пещерната зала, Деветашката пещера е била използвана за складиране на петрол (като военен обект през 50-те години) и храна.
Освен природната красота, която притежава, в пещерата са направени археологически открития от седем епохи. Оказва се, че Деветашката пещера е била древно жилище на хора от времето на еолита, бронзовата, желязната и други епохи. Намерени са останки чак от средновековието. Откритите предмети са предимно части от жилища, както и много керамични съдове.
На една от дръжките на амфора е открит печат, който доказва, че хората, които са живели в тази пещера са общували и търгували с остров Родос, като най-вероятно са си доставяли вино от там.
Освен многото глинени съдове, които са намерени, в Деветашката пещера има и останки от погребения, които са различни за всяка епоха и които достатъчно ясно показват, че там са живели хора от Древността.
Установено е, че през периода на римската епоха в пещерата е изградено светилище, където е намерена плоча, на която е изобразена Артемида – древногръцката богиня на лова, яздеща сърна. В Средновековието пещерата не е използвана за живот – използвали са я по скоро за скривалище при наличието на опасност.
В наши дни в пещерата има много животински видове голяма част, от които са защитени. Деветашката пещера е дом за птици, земноводни, бозайници, хиляди прилепи, заради които пещерата е затворена за посетители през юни и юли – размножителният период на голяма част от животните.
