Векове наред в Китай евнусите са били единствените мъже извън императорското семейство, допускани до частните покои на Забранения град. Те буквално са жертвали репродуктивните си органи с надеждата, че ще имат изключителен достъп до императора, помогнал след това на някои от тях да станат богати и влиятелни политици
Само два спомена караха възрастния Сун Яотин да се просълзи - спомените за деня, в който неговият баща отряза гениталиите му и за деня, в който неговото семейство изхвърли тези съхранявани в консервираща течност органи, които биха го направили отново пълноценен мъж след смъртта му, разказва Ема Греъм-Харисън от Ройтерс, цитирана от БТА.
Последният китайски евнух е бил изтезаван и беден като млад, наказван в революционен Китай заради ролята му на "императорски роб", но в крайна сметка е бил почетен и оценен, главно защото е надживял събратята си и се е превърнал в уникална реликва, частица от "живата история".
Сун може да разкаже за мъчителните ритуали на Забранения град, за последните дни, прекарани там от император Пу И, и за бурния политически процес, дирижиран от японците през 30-те години на миналия век. Евнухът избягал, но попаднал във вихъра на гражданската война, после станал деец на компартията, след това - обект на преследване от радикалната левица, преди най-сетне да го оставят на мира.
Последният китайски евнух е починал през 1996 г. в стар храм, превърнал се в негов дом. Тази година най-накрая неговата биография беше публикувана на английски.
В нея се засягат теми табу като сексуалният живот на евнусите и на императора, на който са служели, ужасяващите кастрации, често пъти правени у дома и често пъти с летален изход, разказва се за разюзданите нрави и позора, съпътстващи обещаната голяма власт.
"Сун се колебаеше дали да разкрива тайните на императора", казва Цзя и допълва, че евнухът е останал лоялен към старата система, защото й е посветил толкова голяма част от живота си.
"Аз бях единственият човек, на когото имаше доверие. Не се доверяваше дори на семейството си, след като те изхвърлиха неговото "съкровище", допълва Цзя, използвайки езика на евнусите, когато говори за техните съхранени гениталии.
"Съкровището" е било изхвърлено по време на хаотичния период на Културната революция между 1966 г. - 1976 г., когато всичко, свързано със стария строй е можело да изложи живота на хората на опасност.
"Плака само два пъти. Когато ми разказваше за кастрацията си и после, когато сподели за загубата на "съкровището" си", казва Цзя, който работи като чиновник в енергийния сектор, но посвещава цялото си свободно време, за да запази за историята разказа за предсмъртните дни на имперски Китай, след като е бил очарован като дете от евнусите и принцовете, които били негови съседи.
Обеднялото семейство на Сун го накарало да поеме по този мъчителен и изпълнен с опасности път с надеждата, че един ден той ще може да тормози тираничния земевладелец, който ограбвал труда им и изгорил дома им.
Отчаян, бащата на Сун извършил кастрацията на леглото, вкирпичената им къщурка, без никаква упойка и го превързал само с намазнена с олио хартия. В уретрата на Сун било вкарано гъше перо, за да не се запуши, докато раната заздравя.
Сун останал в безсъзнание три дни и после два месеца едва можел да помръдне. Когато най-накрая станал от леглото, историята му изиграла първата си лоша шега, както щяло да става и по-нататък - той разбрал, че императорът, на когото се надявал да служи, бил абдикирал седем седмици преди това.
"Сун е имал много трагичен живот. Минал е през изпитание, което е мислел, че си струва заради баща му, но което се е оказало напълно лишено от смисъл", разказва Цзя в дома си, претъпкан със стари книги, вестници и снимки.
"Сун беше много умен и проницателен. Ако империята не беше рухнала, той щеше да има големи шансове да стане много влиятелен човек", допълва Цзя.
На младия бивш император е било позволено да остане в двореца и Сун е бил подготвян да стане прислужник на императрицата, когато императорското семейство най-безцеремонно е било изгонено от Забранения град и това сложило край на вековни традиции и на мечтите на Сун.
"Бил е кастриран, а после императорът е абдикирал. Успял е да влезе в Забранения град, но Пу И е бил изгонен. Сун го е последвал на север и след това неговият марионетен режим е рухнал. Сун се е почувствал така, сякаш животът му е спретнал лоша шега", казва Цзя.
Много евнуси са избягали със съкровища от императорския дворец, но Сун си е тръгнал само с множество спомени и с нюха си за политическото оцеляване, който му е послужил през последвалите години на гражданска война и идеологически смут.
"Сун никога не е забогатял, никога не се е сдобил с власт, но е натрупал богат опит и много тайни", каза Цзя.
