Страхът от земетресения и изобщо страх от всякакви природни бедствия, които не могат да бъдат предвидени и проучени преди да се случат, е съвсем естествена и нормална реакция на всеки човек.
Да се страхуваме от непознатото и неразбираемото е присъщо на всеки от нас, дори според някои специалисти този страх от природни бедствия от време на време ни напомня, че няма нищо вечно и че единствено и само природата може да се разпорежда.
Реалността е тази, която ни кара да се страхуваме – непознатото, невъзможността да се предвиди и да разберем по-рано за това, което следва. Реалността, която напомня за себе си много ясно и един от начините е земните трусове.
Страхува се всеки от най-различни неща, дори не е задължително това да са природните бедствия. Фобиите и страховете са толкова много, някои от които звучат странно и смешно, отколкото страшно. Но само за тези, които ги нямат.
Но да се върнем на земетресенията – има хора, които се страхуват ужасно – т.нар. фобийно тревожно разстройство, което се лекува с медикаменти, но трябва да потърсите специалист.
Неговото появяване не е вследствие на преживян шок само от земетресението. Този панически страх означава много други неща – означава невъзможност на овладяване на ситуацията (не само конкретната, а критични ситуации извън тази, свързана със земетресение или някое друго от непредвидимите природни явления).
Невъзможността да контролираме ситуацията е причината всеки да се страхува от природата и неприятните явления, с които напоследък ни напомня за себе си.
Сигурният начин да спрем да се страхуваме е, колкото и ужасно да прозвучи, да го приемем. Да приемем, че това е реалността, че може да се случи отново и да се опитаме следващия път психически да бъдем по-подготвени за това, защото нямаме друг избор.
Всъщност приемането не означава липса на страх, но при подобни ситуации страхът до някаква степен е този, който ни дава сили и ни поддържа в такива моменти, страх и желание всички наши любими хора да бъдат добре.
Единственото, което можем да направим, е да се опитаме следващия път да реагираме максимално адекватно на създалата се ситуация.
