Библейският цар Соломон е известен със своята мъдрост, богатство и писания. Той става владетел 967 г. пр. Хр. и царството му се простира от река Ефрат на север до Египет на юг. Неговото най-велико постижение е построяването на Светия храм в Йерусалим. Почти всички знания за него датират от библейските книги Царе I и Летописи II.
Син на цар Давид и Батшеба, Соломон не е първородният им син, но Давид обещава на Батшеба, че той ще бъде следващия цар. И когато Адония, най-големият син обявява себе си за цар, Давид нарежда на слугите си да отведат Соломон на потока Гион, където свещеникът го помазва, докато Давид е още жив и Соломон наследява огромната империя на баща си.
В началото на царуването си Соломон е изправен срещу опозицията, а именно двама от съветниците на Давид, заедно с Адония. Когато Адония идва при Соломон да поиска царска слугиня за жена, Соломон вижда в това заплаха да завземат царството му и изпраща хора да убият Адония, както и другите врагове на баща си и назначава свои приятели на ключови военни, правителствени и религиозни служби.
По време на своето царуване Соломон натрупва несметно богатство. Той контролира целия регион на запад от Ефрат и в неговите владения царува мир. Библейските книги гласят, че е бил собственик на 12000 коне с конници и 1400 колесници. Соломон укрепва царството си чрез брачни съюзи. Книгите сочат, че е имал 700 жени и 300 наложници. Соломон разполага и с голям дял в търговията между северните и южните страни, установявайки колонии от израилтяни около своите земи, за да се грижат за военните, административни и търговски дела. Империята му е разделена на дванадесет области, като Юдея е представлявала отделна политическа единица и е ползвала някои привилегии.
Още млад, Соломон става известен с мъдростта си. Най-популярната случка, свидетелстваща за това е, когато две жени идват при него с бебе и всяка от тях твърди, че детето е нейно. Соломон отсъжда да се раздели бебето на половина. Една от жените е била готова да приеме това решение, но другата помолила царя да даде живо бебето на другата жена. Тогава Соломон разбрал, че втората жена е майката.
Хора от съседните народи също идвали да чуят Соломоновата мъдрост. Той е автор на над 3000 поговорки и 1005 песни, както и книга с притчи и молитви.
Тъй като всичко в Соломоновата империя протичало спокойно, той започва да строи Светия храм в Йерусалим. Дървесината за строежа е получена от крал Хирам от Тир, а за строителството се използва принудителния труд на израилтяните и на други чужди народи под негов контрол, като са били необходими седем години за пълното изграждане на храма. Той е бил изграден от камък и кедър, издълбани и обковани с чисто злато. След построяването му, Соломон го освещава в публична церемония с молитви и жертвоприношения.
Соломон е прочут и с други строителни проекти. Той разширява Йерусалим на север и укрепва градовете в близост до планините на Юдея и Йерусалим.
Упадакът на Соломон идва по време на старините му. Като причини за това може да се посочи, че той взема твърде много чуждоземни жени и им позволява да се покланят на други богове и дори построява храмове за тях. Поставя тежки данъци за хората в своето царство, което ги огорчава и озлобява. Заставя своите поданици да работят като войници, офицери и главни командири на колесниците му и кавалерията. Предоставя специални привилегии на племената на Юдея и това води до отчуждение на северните племена.
Соломон умира в Йерусалим, след 40 години като владетел на Израел. Неговият син, Rehobaum е провъзгласен за цар, но под негово управление Соломоновата империя е в упадък и царството се разделя на две части.
