Мексиканският щат Оаксака е разположен по протежението на Тихия океан в югоизточната част на страната. Състои се от 95.364 кв. км и заема 4.85 процента от територията на мексиканската република. Тъй като Оаксака е петият по големина щат на Мексико той се характеризира с изключително географско фрагментиране. Неравният и разнообразен релеф на това място е изиграл значителна роля в образувалото се културно многообразие по тези земи.
Тъй като отделните племенни групи са живели в изолация едни от други, и то за дълги периоди от време това довело до образуването на 16 едно лингвистични групи. Те поддържали индивидуалните си езици, обичаи и традиции непокътнати в колониалната ера и до известна степен в наши дни. Именно една от най-големите познати езикови групи в тази огромна колекция са запотеките.
По времето когато испанците пристигат в тази част на Мексико запотеките населявали тези земи били разделени на стотици независими села-членки. Поради този факт етническата група на запотеките е толкова разнообразна, че всъщност има 64 отделни запотекски езика.
Археологически доказателства показват, че запотеките са едни от най-раните етнически групи населявали региона, който сега се нарича Оаксака. Според легенди запотеките наричали себе си „хората” или „хората на това място”. Те са вярвали, че техните предци са излезли от земята, пещерите и дърветата, поради което те са се отнасяли към себе си като законни обитатели на тези земи.
В своето изкуство, йероглифи, архитектура, математика и календари запотеките имат сходство до някъде с маите. Запотеките имали два календара и основната форма на писменост при тях била чрез дърворезби. Политически и военно, запотеките доминирали в района около 200 г. пр. Хр, като разширявали своето политическо и икономическо влияние, което достига своя връх през трети и осми век.
