Човешкото жертвоприношение, извършвано от Ацтеките, е смайващо не само за испанците, които първи навлизат в Мексико, но и за съвременното общество. Причините за този древен ритуал се анализират и до наши дни.

Когато испанците, предвождани от Хернан Кортез навлизат в столицата на Ацтеките Теночтитлан в Мексико през 1519 г., остават изумени от гледката, която се разкрива пред тях.

Там, в средата на широко езеро се открива блестящ град с ярко бели стени на сградите, разположен върху остров в средата на голям язовир с пешеходни пътеки, свързани с него. Но тези първи испански посетители изтръпват от ужас, когато виждат огромна скала за ритуални жертвоприношения, правени от ацтеките.

Дори и днес, е трудно да се разбере логичната обосновка за това ритуално жертвоприношение. Смята се, че около 20 000 души на година са ставали жертва на кралското семейство на Ацтеките. Пленниците са били отвеждани на върха на пирамидите, където върху ритуална плоска каменна маса гръдните им кошове са били разрязвани и сърцата им изтръгвани и дарявани на боговете. След това телата на жертвите са били хвърляни надолу по стъпалата на пирамидите.

Но не просто жаждата за кръв е мотивирала Ацеките да участват в това масово ритуално жертвоприношение. Решаващо значение за разбиране на мотивацията, стояща зад ритуалните жертвоприношения е концепцията за "тонали", което означава "възбуда на духа". Вярва се, че при хората тези „тонали” се намират в кръвта, която се концентрира в сърцето, когато човек се изплаши. Това обяснява и "глада за сърцето” на боговете. Вярва се, че без жертвоприношение, всички движения спират, дори и движението на слънцето. Така че основен мотив на Ацтеките при ритуалните жертвоприношения е било поддържане движението на слънцето в неговата орбита.

Обикновено жертви в тези обредни кланета са ставали заловените от Ацтеките бойци в множеството битки или от данък, който васалните области им плащат под формата на хора. Ето защо никога Ацтеките не завладяват изцяло околните области, тъй като от необходимост за тях е постоянно да могат да набавят хора за ритуални жертвоприношения и ако използват собствените си хора за това може да предизвикат въстание.

Съществува и още една причина за тези обредни жертвоприношения - канибализмът. След като сърцата на жертвите са били отстранявани и предавани на боговете, а телата хвърляни надолу по стъпалата на пирамидите, крайниците им също са били отстранявани, а по-късно сготвяни. Колкото и противоречащ и недопустим да е канибализмът в днешно време, по времето на Ацтеките варените човешки органи са били считани за голям деликатес, което обяснява защо само на кралските особи, а не на обикновените хора, им е било разрешено да участват в проявите на канибализъм. Говори се, че император Монтезума е имал за любимо ястие варени бедра, сготвени с домати и чили сос.

Въпреки че тази сцена кара стомасите ни да се обърнат, не трябва да се забравя, че Ацтеките не са имали домашни животни, така че остатъците от телата на жертвите (сърцата са били давани на боговете) са били основно ястие за тях и това е бил единственият начин кралските особи да си набавят протеини и мазнини.

Като заключение може да се каже, че в основата на ритуалните жертвоприношения на Ацтеките стоят религията и препитанието.