Александър Македонски и завладяването на Египет

Александър Македонски и завладяването на Египет

След поредица свирепи победи Александър Македонски бил готов да тръгне срещу Египет: една от най-великите империи, познати на света. Египетските фараони били смятани за богове на земята и масивни пирамиди, храмове и паметници били издигнати, за да се засвидетелства тяхната слава. Гърците немеели пред египетската култура, но Александър бил още по-впечатлен: идеята, че великият владетел може да бъде и бог, го обсебила. След двегодишни сражения Александър се насочил навътре в сушата, към Мемфис.

Египтяните искрено желаели да отхвърлят персийското господство. Предали се без бой и посрещнали Александър с отворени обятия. При неговото властване религиозните и културни практики в Египет били разрешени. В замяна, египетските жреци дали на Александър Македонски титлата “фараон.” Това бил важен повратен момент: Александър повярвал, че той наистина е бог.

През 331 година преди Христа Александър Македонски поел на епическо пътешествие до оракула да търси доказателства за божествеността си. Разстоянието е около 500 километра. Той бил разположен на относително равно плато, което било заобиколено отвсякъде с пясъчни дюни. Това трябва да е било известно средище. Сигурно е имало път, но той лесно се губел. През деня жегата била изпепеляваща, а през нощта ставало невероятно студено. Пясъчните бури били чести и понякога видимостта била по-малко от една ръка разстояние. След една ужасна пясъчна буря Александър и хората му наистина се изгубили. Според легендата обаче били спасени от две птици, които им показали пътя до необикновения оазис на и до храма на Зевс.

Посещението на оракула е една от най-завладяващите истории през цялата античност. Александър влязъл в храма сам, а хората му останали отвън. Той излязъл от храма и всички се втурнали към него: “Александър, Александър, какво попита? ” Той отвърнал: “Няма да ви кажа.” “Но ние го чухме да те нарича “син на Зевс”? ” “Добре, приемете това за истина, ако искате.” Личният му историк разпространил вестта. Александър допуснал версията за произхода му да се разпространи, тъй като тя потвърждавала по-раншните му подозрения, вероятно събудени от приказките на майка му, че той бил нещо повече от човек.

Оттук нататък верният писар на Александър Македонски, Калистoн, наричал господаря си “бог на земята.” Египтяните затвърдили това убеждение като изографисали лика му по стените на най-светите храмове. В Луксор Александър е изобразен как с вдигнати ръце почита божествения си отец: бог Амoн. Но за Александър не било достатъчно да бъде фараон или живо божество. Той бил решен да победи отколешния си враг, Дарий, веднъж завинаги.

4.3
Общо 7 гласували
5 3
4 3
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Водещи от категорията