Древен Замък

Александър Македонски по пътя на славата

На 20-годишна възраст Александър бил коронясан. Когато седнал на трона, той наследил велика армия и сериозни политически вълнения. Отнело му година да потуши въстанията в Гърция и да заздрави властта си. Александър обаче не се задоволил с Македония. Той бил нетърпелив и амбициозен и желаел повече. Обърнал погледа си към дългогодишния враг на Елада: персите.

Персийската империя се простирала от днешна Турция до Пакистан. 150 години по-рано персите опожарили Атина и разрушили всички храмове на града. Това военно престъпление не било забравено. Преди смъртта си Филип бащата на Александър, планирал инвазия в Персия. Сега възмездието било в ръцете на Александър. Този огън за малко да изгори самия Александър. През краткия му живот призракът на Филип го тормозел, тласкал го към все по-велики подвизи, за да докаже, че е също толкова, ако не и по-добър, от баща си. Духът на Филип бил с него, когато той поел по пътя към славата.

Персиец

През 334 година преди Христа армията на Александър Македонски пресякла Хелесп. Това било началото на нечуван 11-годишен завоевателски поход, който щял да преобрази античния свят завинаги. Първата цел били руините на Троя, където Александър почел героя от детството си – Ахил. Заедно с предполагаемия си любовник, Хефестион, той посетил гробницата на Ахил. Александър събирал сили за епични сражения, сравними с легендата за великата Троянска война.

Противникът: един от най-богатите и властни хора на земята, цар Дарий III. Монархът на Персия нямал представа за силата, срещу която се бил изправил. Бащиното наследство на Александър било безценно: една от най-опитните и дисциплинирани войски на античността. Младият цар бил дори по-харизматичен и вдъхновяващ вожд от баща си.

Нашествениците се отправят на юг към град Ис, в днешна Турция. Войската на Дарий превъзхожда тази на Александър. Той обаче жадува именно за такива предизвикателства. Александър бързо преценил врага си. Пехотата била защитена от стрелци: това значело, че Дарий няма вяра в нея. Александър първо пуснал в ход едно от най-мощните оръжия в арсенала си: страха. Александър Македонски преминал в атака през реката и по отсрещния бряг. В последвалия хаос левият фланг на персите се разпръснал.

Монументалната битка е запазена почти като на снимка на мозайка от Помпей. Смята се, че тя е надеждно копие на картина от края на четвърти век преди Христа. Когато Александър най-сетне се изправил срещу съдбовния си противник, Дарий, той промушил първо телохранителя му. Александър Македонски бил заобиколен от персийски войници, обзети от смъртен ужас. Дарий отстъпил пред този неустрашим отмъстител. Александър обаче нямал милост. Този ден загинали 50 000 перси.

Наковалня

Кръвожадният убиец обаче имал остър ум. Подобно на днешните политици, Александър оценявал значението на популярността. Той бил решен да се превърне в легенда на своето време. Личният му историк Калистон го придружавал на похода. След победата при Ис армията на Александър се спуснала покрай бреговете на днешен Ливан.

Повечето градове се предали, но остров Тир не. На размирните Александър предлагал или да се присъединят към него, или да умрат. Александър започнал най-продължителната и кървава обсада в своя поход. След седем изтощителни месеца стените най-сетне паднали; 7000 жители на Тир загинали, а 30 000 били поробени.

Като предупреждение към градовете, които биха се противопоставили, Александър накарал да разпънат на кръст 2 000 войници от Тир. Когато всичко приключило, той пуснал бойците да наситят жаждата си за кръв и те избили всички, абсолютно всички мъже по укрепленията. Ужасна кървава демонстрация, която обаче показала ясно на потенциалните му врагове какво ги чака, ако се противопоставят.

При жестоката обсада на Газа войниците на Александър Македонски избили всички мъже в града. Александър имал милост, ако врагът сложи оръжие, в противен случай бил свиреп. Управникът на Газа, отказал да се предаде. Александър накарал да го завържат и да го влачат около града, докато издъхне.

Сцената е позната от страниците на омировата Илиада. Ахил влачил личния си враг, Хектор, около стените на Троя. В онази версия обаче, Хектор бил вече мъртъв.

4.1
Общо 8 гласували
5 3
4 3
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (3)

Изпрати
до Сирма
до Сирма
23.06.2013 00:32
Сирме, не намесвай чифутския господ тука. Пише колкото и повърхностно за реални неща не за приказки!
0
0
Сирма
Сирма
02.10.2011 23:25
Александър наистина е Велик! Защото Бог го е направил такъв! Той е от Китимите-според библията внук на Нойе от третия му син. Бог го е замислил и направил за да отмъсти на градът, който не го е почитал. Както и на всичките еврейски племена! Необикновеността му е в това, че е бил левичар. Него го очакват от дясно, а той и неговата 600 бр. конница излиза от ляво.
0
1
sa
sa
22.06.2011 00:06
По-глупаво написана статия за Александър не съм чел. Противникът: един от най-богатите и властни хора на земята, цар Дарий III. Монархът на Персия нямал представа за силата, срещу която се бил изправил. Това пък е най-глупавото изречение, което може да се напише за Дарий и Персия.
1
0

Водещи от категорията