Александър Македонски е един от най-необикновените и загадъчни войни на всички времена. На тридесетгодишна възраст той управлявал една от най-големите империи на света. От маслиновите горички на Елада до прашните дворци на Индия: Александър обединил Изтока и Запада и завинаги променил античния свят.
Александър е роден в Пела, в северна Елада, през 356 година преди Христа. Златната ера на гърците отдавна е отминала. По онова време империята е нездрав конгломерат от разединени градове - държави: лесна плячка за бащата на Александър: Филип. Цар Филип бил груб, разгулен боец. Пияница, неустрашим воин, идол на могъщата си армия: една от най-силните в античния свят. Политиката на Филип обаче била безскрупулна. Той създал Македония като укротил дивите племена в областта. С дипломация и груба сила Филип успял да покори почти цяла Гърция. От баща си Александър наследил уменията на тактик и пълководец. Майка му Олимпияда също му повлияла силно. От нея наследил страстната си, чувствителна природа.
Олимпияда се занимавала с религиозни култове, особено в чест на Дионис, бога на виното и страстта. Мълвата гласи, че почитала бога с диви, невъздържани танци и изпадала в транс. Олимпияда пуснала слух, че е забременяла от Зевс, царят на боговете, преобразен като змия. През целия си живот Александър се ласкаел от мисълта, че не е простосмъртен. Освен от майка си и баща си, младежът се повлиял силно и от своя учител: прочутия гръцки философ Аристотел.
Той разкрил на Александър чудесата на гръцката култура и особено увлекателните митове. Аристотел събудил в него интереса към омировата “Илиада”, епоса за Троянската война. В основата й са героите, облечени във власт и слава, благодарение на чутовната си сила и великите подвизи. Един от тези герои е Ахил, архетипът на гръцкия воин. Пред дългия и спокоен живот Ахил избрал бързо спечелената слава на бойното поле и загинал рано, но се прочул завинаги.
Александър прекарал три години далеч от дома в школата на Аристотел. Завърнал се на 16 години и заварил баща си, цар Филип, с нова съпруга. Още по-лошо, родил се и втори син, който застрашавал позицията на Александър като наследник на трона. Александър бил обзет от гняв и негодувание. Между двамата започнали жестоки кавги. Враждата между баща и син дотолкова се задълбочила, че Александър бил заточен. В крайна сметка двамата се сдобрили, но примирието не траяло дълго.
Една лятна нощ през 336 година преди Христа Филип и царското семейство се събрали да отпразнуват сватбата на дъщеря му. Царят се спрял на входа, за да помаха на тълпата. Някой се спуснал... и му нанесъл смъртоносен удар. Смята се, че е бил отхвърлен любовник. Подобно на много свои съвременници, Филип поддържал връзки и с мъже, и с жени. Филип загинал на място. Убиецът бил посечен веднага, преди да разкрие висшестоящите си съучастници. Дали е действал сам, или имало и други заговорници?
Някои историци смятат, че е възможно коварната майка на Александър, Олимпияда, да е организирала убийството. Все пак тя била заменена с по-млада съпруга. А Александър: възможно ли е той да има пръст в убийството на баща си? Александър се стремял към славата повече от всичко останало. Подозренията щели да разгневят македонските първенци, а той се нуждаел от подкрепата им и я получил.
