След като през 2008 г. в Долината на царете бяха открити още две нови гробници, една от най-големите туристически атракции в света предлага на своите посетители вече цели 62. Но надали има някоя, която да е обгърната с повече мистика и да се радва на такава популярност като тази на Тутанкамон.
Ето как Хауърд Картър открива ведно с несметните й богатства и проклятието на фараона - най-младият от владетелите на Египет.
Какво давало надежди на Картър, че все пак ще намери някаква гробница, и то не коя да е, а точно определена гробница? Той познавал находките на Дейвис, защото ги видял със собствените си очи. Между тях имало фаянсова чаша, намерена под една скала, и на нея било написано името на Тутанкамон. В шахтова гробница някъде съвсем на близо той намерил разбита дървена кутия.
В тази кутия все още имало няколко златни пластинки, на които също личало името на младия фараон. Дейвис изказал прибързаното предположение, че тази шахтова гробница била вечното жилище на Тутанкамон. Картър стигнал до друго заключение и то се потвърдило, когато станало ясно, че една трета находка на Дейвис не била изтълкувана правилно при първото проучване.
Това били няколко глинени съда, напълнени с наглед съвсем безинтересни глинени отломки и вързопчета платно и намерени в някаква дупка в скалите. При повторното им изследване обаче се оказало, че тук несъмнено става дума за скрити отпадъци от материали, употребени при обредните церемонии и тържества по време на погребението на Тутанкамон. Но това не било всичко: когато Дейвис открил последното убежище на фараон Ехнатон той намерил и там няколко глинени печата на най-младия от египетските владетели.
Работническите колиби
Когато Карнарвън и Картър започнали да копаят, те отстранили за една зима по-голямата част от горните пластове в определения триъгълник и стигнали до подножието на отворената гробница на Рамзес VI. “Тук се натъкнахме на работнически колиби, построени върху големи купчини кремък, което в “Долината” е винаги знак за близостта на някаква гробница”, отбелязва Картър.
В продължение на цели четири години екипът преровил целия триъгълник с изключение на мястото, където се намирали работническите колиби. И пак оставили тази последна част недокосната, пак отишли на съвсем друго място, в малката странична долина, където била гробницата на Тутмос III, и копали там цели две зими, без да намерят “нищо действително ценно”. След дълги колебания и многократно вземане и отхвърляне на решения Карнарвън и Картър най-после се споразумели да посветят на “Долината на царете” още една, но действително само една, последна зима.
Започнали да копаят точно на онова място, което били означили преди шест години – там, където се намирали работническите колиби. На 3 ноември 1922 г. Картър започнал да ги събаря, а на следващото утро екипът открил под първата колиба каменно стъпало.
На 5 ноември след обед били разчистени вече достатъчно развалини и пръст, за да няма никакво съмнение, че бил открит входът на някаква гробница – оказало се, че това не е просто “някаква гробница”, а последният дом на Тутанкамон – най-богатата царска гробница в Египет. Хауърд Картър отбелязва: “... неочакваността на това откритие като че ли ме зашемети, а следващите месеци бяха толкова наситени със събития, че едва намирах време да събера мислите си”.
